Що е медицински фашизъм? Скритата цел на стандартите. Кой ще спечели, ако закрият Центъра за интегративна медицина?

„Той е мой пациент и приятел на семейството ни. Когато разбра, че има карцином на панкреаса, потърсихме най-добрите специалисти. Оперира го проф. Никола Владов, но по време на хирургичната намеса станало ясно, че има метастази по цялата коремница. По тази причина е бил отворен и затворен, както казваме в медицината. Не можеше да му се приложи нито химиотерапия, нито лъчетерапия. Той много се отчая. Започна да търси алтернатива. Така попадна в Медицински Център „Интегративна медицина” и се подложи на персонализирана терапия.

Днес дойде в кабинета ми. Отслабнал е доста, но казва, че чувства облекчение. А на двата бъбрека е с нефростома (торбичка, където се излива урината) заради метастазите, които притискат уретерите. Обаче сега е с бодър дух и надежда за повече дни на тази земя. Сигурно се усмихвате с недоверие, но преди години, като млада лекарка бях на стаж в болницата в Ловеч. Там също имаше такъв пациент – отворен и затворен. Човекът не знаеше, че са го поставили в графата „безнадеждни”. Оцеля и живя още 20 години след операцията”.

Това сподели д-р Ани Парашикова, личен лекар на един от пациентите, които подготвят писмо до премиера, изразявайки протест срещу опитите за закриване на Центъра по интегративна медицина. Инспекторска проверка е създала опасност да се прекъсне лечението на близо 40 души със съдби като описаната от д-р Парашикова. Въпросът кой ще поеме болните хора, ако здравните чиновници затворят вратите на Центъра, остава без отговор. Нещо повече – проверяващите са заявили, че не ги интересува този проблем, твърди проф. Лъчезар Аврамов, доктор по биофизика и един от ръководителите на лечебното заведение.„Не ни е за пръв път – подчертава проф. Аврамов. – При първото закриване заедно с 10 пациенти заведохме дело у нас. Същите пациенти заведоха дело и в Европейския съд. Причината беше ваксината на Коули”.

През 2010-та в Центъра се подготвят да започнат приложение на тази ваксина. Ръководителите са влезли във връзка с канадски институт, който я разработва и произвежда. Има договорка българското лечебно заведение да я получи безплатно, срещу което всички негови резултати да се предоставят на канадците, за да могат те да обобщят пред своята държава възможностите на ваксината и да поискат отпускане на средства за широкото й прилагане. От Центъра се съобразяват с Наредба на здравното министерство, която предвижда ползването на нерегистрирани медикаменти за единични пациенти при определени условия. Съгласно наредбата болните хора, при които вече е изчерпано официалното лечение, трябва да пишат молби до здравното министерство и да чакат разрешение за терапия. Получава се така, че администрацията бави отговора и обикновено той е отказ. Ръководството на Центъра за интегративна медицина реагира на това като подава жалба в Комисията за защита от дискриминация. „Щом заведохме жалбата – разказва проф. Аврамов – от министерството ни пратиха инспектори. Направиха ни много бърза проверка и получихме разписание за закриване. Тогава написахме втора жалба за преследване по Закона за дискриминация. След това написахме трета жалба за това, че лишават лекарите от професионална възможност да си упражняват правата пак по Закона за дискриминация. Десет пациенти се присъединиха към тази жалба”.

Изтичат три години до решението на Комисията за защита от дискриминация. То е взето въз основа на Конституцията на Република България и на международните конвенции и гласи, че е установена дискриминация по признак увреждане. Докато се стигне до това решение пациентите започват да умират един след друг, но така и не получават право да ползват ваксината. В резултат от спора Наредбата, която регламентира употребата на нерегистрирани лекарства с индивидуално разрешение, е променена като въпросното лечение остава валидно само за болници. Така за Центъра, който не е болница, се затваря една възможност. Ръководството му подава документи за нова регистрация, съобразени с промяната и започва повторното му функциониране.

Медици подозират, че днес този сценарий може да се повтори, като сега се използват медицинските стандарти, поставящи условия за апаратура, брой на лекарите, включително на специалисти по онкология „Често понятието – медицинска онкология, се приема като химиотерапия, а тя далеч не е единствената възможност за лечение на рак”, казва проф. Аврамов. Според него не е изключено чрез терминологична спекулация да се издигнат бариери пред работата на Центъра. „Ще заведем нова жалба в Комисията по дискриминация – категоричен е биофизикът.- Тя няма да е във връзка с експериментални лекарства, а ще се отнася до това, че се забранява прилагане на лечебни методи, които на практика се ползват в цяла Европа.” Става дума за инсулин-потенцираната терапия – област, в която другият ръководител на Центъра д-р Христо Дамянов е специалист, освен че е уролог и се занимава с множество методи на интегративната медицина. За д-р Дамянов този метод е изключителен, защото благодарение на него се постигна спиране на туморното развитие. Методът се отличава от конвенционалната медицина по това, че при него се използват 10 пъти по-ниски дози от средствата за химиотерапия, но комбинирани с хормона инсулин.

Съвсем друго е становището на чиновниците от здравното министерство и столичната здравна инспекция, според които инсулин-потенцираната терапия не трябва да се прилага в България. Подобно виждане поставя в крайно неприятна позиция медиците от Центъра, чиято помощ търсят пациенти не само от страната ни, но и от Румъния, Гърция, Македония, от целия Балкански регион. През септември тази година Центърът е удостоен с честта да бъде домакин на ХХ-ти Международен симпозиум на Европейската академия по инсулин-потенцирана терапия. Тогава се предвижда и обучителен курс за лекари под ръководството на най-големия специалист по тази терапия д-р Донато Перез Гарсия. „Какво ще кажем на гостите? Нас ни закриха. – пита д-р Дамянов. – Никой по света не си позволява да нарушава правото на болния за избор на лечение, но както се вижда в България същото право се потъпква!” Лекарят е убеден, че каквито и да са проблемите между медиците и чиновниците, болните хора не може да се изоставят на произвола на съдбата. За тях трябва да има вариант за лечение. Търсейки го Центърът за интегративна медицина е отправил 13 питания към Министерство на здравеопазването, Български лекарски съюз и прокуратурата, на които все още няма отговори. Публикуваме (без редакторска намеса) тези

13 неудобни въпроса:

1.Подали сме многобройни сигнали до Директора на ИА “МО“ за необходимостта да изпълнят задължението си (чл.2. на Наредба № 14 от 20 април 2010 г.) да предложат промени в нормативната база, отнасящи се до наредбите за палиативни медицински грижи, за неконвенционални методи на лечение и състрадателно лечение. Изготвено ли е такова предложение и ако е, къде можем да се запознаем него?

2.Известно е, че в множество лечебни заведения в страната ни за лечение на онкоболни се използват редица алтернативни методи, невлизащи в онкологичния стандарт и наредбата за неконвенционални методи. Информирана ли е проф. Златица Петрова за използването на тези методи в други клиники и какви мерки е предприела за регламентиране на приложението им?

3.Защо ИА „МО“ прилага двоен стандарт за проверки и контрол по отношение лечението на болни с онкологични заболявания към Медицински център за интегративна медицина и множеството лечебни заведения в страната, практикуващи алтернативни методи и кои са причините за това?

4.Запознато ли е ръководството на ИА „МО“ с дейността на Европейските клиники за интегративна онкология и намира ли различия с дейността на тези клиники и нашата? Информация за тези клиники е предоставена в писмен вид и на инспекторите д-р Робертов и г-н Стефанов.

5.Запознато ли е ръководството с предоставената информация за резултатността от лечението в МЦ „Интегративна медицина“ и защо тези резултати не са отразени в нито един от документите по проверките?

6.Какви са мерките предприети по отношение грубите административни нарушения извършени от администраторите на СРЗИ и ИА „МО“ по време на проверките?

7.Защо ръководството на ИА „МО“ изпраща за проверки на дейността на МЦ „Интегративна медицина“ напълно некомпетентни служители, които нямат и елементарни понятия по проблемите свързани с онкологичните заболявания? (напр. при последната проверка, инспектор д-р Робертов има ли нужната професионална подготовка и компетентност за да различи стандартно онкологично лечение от алтернативно онкологично лечение ?).

8.Запознали ли са се инспекторите д-р Робертов и г-н Стефанов с предоставената им от нас писмена информация за Европейската практика по приложението на интегративната онкология и отразено ли това в заключенията по проверката ?

9.Наясно ли са представителите на МЗ за противоречията на Кодекса на професионалната етика (Издаден от министъра на здравеопазването обн., ДВ, бр. 79 от 29.09.2000 г.) с останалата нормативна база?

10.Какви мерки ще предприемат ръководството на МЗ и БЛС по отношение грубите нарушения на Кодекса на професионалната етика (Раздел I чл.3, чл. 6 и чл. 10) от страна на проф. Златица Петрова и д-р Пламен Робертов.

11.Какви мерки ще предприеме ръководството на ИА МО към главния секретар Димитър Евгениев за това, че в качеството си на длъжностно медицинско лице, разпространява публично клеветническите твърдения, което многократно повишава обществената им вреда и засилва смъртната опасност, която застрашава нашите пациенти.

12.На какви основания МЗ отказва да ни посочи в кои лечебни заведения трябва да пренасочим лекуваните от нас пациенти в случай на затваряне на центъра.

13.Ще се потърсили отговорност на използваните „експерти“ от МЗ проф. Дудов и доц. Куртева за отказа им да поемат лечението на нашите болни, предвид отрицателните рецензии за възможностите на нашето лечение.

Очевидно е, че такава мощна атака на държавната машина срещу едно сравнително малко лечебно заведение не е случайна.Причините за нея още не са ясни, но може да се очертаят чрез отговор на въпроса – кой има полза от закриването на Центъра? Например, за здравния холдинг „Аджъбадем” закриването е изгодно. Съществува цяла прослойка от администарция, която в продължение на години отклонява онкоболните от лечение в България и ги насочва към Турция. Проф. Аврамов твърди, че „терапията там е както в нашите стандартни клиники, но при по-луксозни условия и по-добро внимание”. Според него друг голям проблем у нас е, че на първо място е поставен интересът не на пациента, а на администратора. Медицинските стандарти имат за цел не гаранция и контрол на резултатите от лечението, а целят преди всичко създаване на възможност за чиновниците да контролират изкъсо лекарите. „Когато държавата решава как лекарят да лекува и определя кой ще живее и кой ще умира, това е медицински фашизъм” – убеден е проф. Аврамов.