Лечение с ултравиолетово облъчване на кръвта

Лечение с ултравиолетово облъчване на кръвта

д-р Христо Дамянов, д-р Веселин Гаврилов,
д-р Мануела Радославова

МЦ „Интегративна медицина“, София

Какво представлява ултравиолетовата светлина?

Ултравиолетовата светлина е открита през 1801 г. от Johann Wilhelm Ritter.

По определение ултравиолетовата светлина е електромагнитно лъчение с дължина на вълната от 10-380nm. От медицинска и техническа гледна точка, дълговълновата ултравиолетова част от спектъра условно се разделя на 3 зони:

  • Зона А – с дължина на вълната от 315 до 380 nm.
  • Зона В – с дължина на вълната от 280 до 315 nm.
  • Зона С – с дължина на вълната от 200 до 280 nm.

Ултравиолетовата светлина с различната дължина на вълната води до стимулиране на различни процеси в организма: бактерициден, синтез на витамин Д, образуване на антитела, активиране на фагоцитозата, натрупване на аглутинини в кръвта, еритемообразуване, пигментообразуване (1,2,4).

Исторически данни за приложението на облъчване на кръвта с ултравиолетовата светлина за медицински цели?

Лечебните възможности на светлината са известни от древни времена. Исторически данни показват, че още по времето на египетските фараони светлината е успешно използвана за лечението на кожни заболявания. Лечението със светлина в специализираната и общопопулярната литература е известна под различни имена – светотерапия, фототерапия, биофотонна терапия, фотолуминесцентна терапия, фотооксидативна терапия, фотобиологична терапия. Терминът фотолуминесцентна терапия е предпочитан в специализираната литература и произлиза от думите „Photo“ (светлина) и „Luminiscence“ (излъчване).

В този обзор ние ще насочим основно вниманието си към ултравиолетовия спектър на светлината използван за облъчване на кръвта с оглед лечението на различни заболявания.

За баща на приложението на ултравиолетовата светлина (УВС) за медицински цели се смята Нобеловия лауреат Niels Ryberg Finsen. През 1890 г. той прилага за първи път облъчването с ултравиолетова светлина (УВС) на редица кожни заболявания (лупус вулгарис, еризипел, туберкулозно-подобни заболявания и др.) и отбелязал 98% успех при лечението им (3,23).

По-късно през 1922 г. Kurt Naswitis за първи път използва директно УВС за облъчване на кръвта (УВОК). Една година по-късно американския учен Emmet Knott започва експериментално проучване на УВОК при кучета, за лечение на инфекции. През 1933 г. той успешно прилага метода за лечение на постабортен сепсис при жена в крайно тежко състояние и в последствие развива собствена техника за лечение на множество инфекциозни заболявания (5,15,24).

Опитът на пионерите в приложението на УВОК за медицински цели е последван през 40те и 50те години на ХХ век от редица лекари, които го прилагат успешно при лечението на множество бактериални и вирусни инфекции, включително остър и хроничен хепатит, полиомиелит, енцефалит, животозастрашаваща токсиемия, ревматоиден артрит и много други. Натрупаният опит е предмет на множество публикации след 1940 г. в американската литература (5,16,17,18,19,20,23,24).

През 1996 г. в сп. Int J. Biosocial Med Research д-р Robert Jay Rowen от САЩ представя един обзор представящ исторически данни от медицинското приложение на УВОК, механизмите на въздействие и необходимостта от разширени проучвания в тази перспективна област (24).

В Европа метода основно намира приложение в Германия и Чехия, като немските лекари насочват вниманието си основно към лечението на съдови заболявания, диабет, варикозни язви и мигрена (10,11,22).

В Русия методът е използван за първи път в Ленинград през 1937 г. . През 1979 г. е разработен и внедрен в практиката първият руски апарат „Изолда“ за екстракорпорално облъчване на кръвта с УВ, който се използва и понастоящем (4). След 1980 г. руските учени насочват вниманието си към облъчване на кръвта с нискоинтензивна монохроматична лазерна светлина (НИЛОК – нискочестотно лазерно облъчване на кръвта), което навлиза широко в лечебната практика след 1990 г.

Множество клинични проучвания показват сходна ефективност на УВОК и НИЛОК при лечението на редица хронични заболявания и инфекции. Базирайки се на сериозни изследвания през последните години показващи, че комбинираното приложение на УВ излъчване и монохроматично лазерно излъчване с дължина на вълната 0,635 мкм (червен спектър) обединява преимуществата на максимално стимулиране на имунокомпетентните клетки и подобряване на реологията на кръвта е разработена нова модификация на НИЛОК. Новата технология е внедрена в апарата ВЛОК-405, при който с помощта на лазерен световод, въведен венозно, кръвта се облъчва със светлинна енергия с дължина на вълната 0,41 мкм (3).

За съжаление след навлизане в ерата на лечение с антибиотици, ваксини и кортикостероиди след 50-те години на миналия век, методът УВОК е постепенно игнориран. Използва се от неголям брой лекари в САЩ и до 1996 г. около 20 лекари го прилагат в своята практика, въпреки че апаратурата за УВОК е одобрена от FDA за производство и разпространение още преди 1976 г. По различно е положението в Германия и Русия, където той е прилаган от множество лекари при хиляди лекувани болни.

Непрекъснато наблюдаващата се тенденция за резистентност на инфекциите към различните антибиотични препарати и съпътстващите усложнения от приложението им, незадоволителните резултати от лечението на вирусните заболявания, включително и лечението на НIV инфекцията са факторите, които накараха не малко специалисти в областта на медицината отново да насочат вниманието си към този полузабравен метод на лечение. Нещо повече, това индуцира и нови проучвания в областта на изследването на биологичните ефекти на УВОК.

ЛЕЧЕНИЕ С УЛТРАВИОЛЕТОВО ОБЛЪЧВАНЕ…

Какъв е механизма на въздействие на ултравиолетовата терапия ?

Биологичното въздействие на УС включва следните механизми:

  • биофизичен
  • биохимичен
  • хематологичен
  • хемостатичен
  • хемодинамичен
  • метаболитен
  • имунен

В резултат на ултравиолетовото облъчване на кръвта се:

  • инактивират токсините,
  • унищожават се бактериалните растежни фактори,
  • активират се стероидните хормони,
  • предизвиква се вазодилатация,
  • увеличава се кислородното съдържание на кръвта и кислородния транспорт към тъканите и кислородната утилизация,
  • намалява се вискозитета на кръвта чрез стимулиране на фибринолизата,
  • подобрява се кръвната циркулация,
  • стимулира се кортикостероидната продукция,
  • намаляват се тромбоцитите, тромбоцитната агрегация и фибрина,
  • подобрява се подвижността на червените кръвни клетки,
  • увеличават се еритроцитите, хемоглобина, белите кръвни клетки, базофилните гранулоцити, лимфоцитите,
  • подобрява се глюкозния толеранс, покачва се рН, намалява концентрацията на пируват и лактат в кръвта,
  • намаляват се холестеролът, трансаминазите и креатининът,
  • подобрява се имунната защита чрез увеличаване на фагоцитарния и бактерицидния капацитет на кръвта,
  • увеличава се клетъчната пропускливост.

Важно е да се отбележи, че почти всички бактерии могат да бъдат убити или отслабени чрез ултравиолетовата светлина, като при това не се наблюдава развитието на резистентност към нея.

Обобщавайки известни досега данни може да се заключи, че ултравиолетовото облъчване на кръвта обезпечава следните лечебни ефекти:

  • бактерициден и противовирусен,
  • противовъзпалителен,
  • подобряване на микроциркулацията,
  • повишаване на кислородното съдържание на кръвта и подобряване на оксигенацията на органите и тъканите,
  • нормализиране и стимулиране на регенераторните и обменните процеси,
  • коригиране на функциите на имунната система,
  • стимулиране на хематопоезата,
  • подобряване на функционалните свойства на еритроцитите (1,2,3,4,24 ).

Какви са методите за приложение на ултравиолетовата терапия?

През 40те години на ХХ век облъчването на кръвта с ултравиолетова светлина било възможно само със сложни апарати, при които кръвта се извлича от организма чрез специална пулсираща помпа, вкарва се в стъклена кювета, следва УВ облъчване, след което отново се връща в тялото. Процедурата е свързана с използването на сложни апарати, редица консумативи и продължителност на процедурата от 1-2 часа. Използваната апаратура за екстракорпорално (извънтелесно) облъчване на кръвта е претърпяла разбира се усъвършенстване, но все пак това до някъде е ограничаващ фактор.

В Чехия е прилаган друг метод, при който се използва за изтегляне на кръвта 60 сс спинцовка, чрез която кръвта се вкарва в стъклена кювета, в която тя се облъчва, след което отново се връща в организма.

При метода на Eldenson (екстракорпорална фотофереза) се използва специален апарат (THERAKOS на фирмата Johnson and Johnson) с помощта, на който екстрахираната кръв се отвежда с помпа в специален сепаратор. Предварително в организма се инжектират фотоактивни медикаменти. Кръвта се разделя на плазма и серум. Плазмата постъпва в камера за облъчване, след което кръвта се възстановява и връща в организма. Тази процедура е с продължителност над 4 часа и е твърде скъпа. Методът е одобрен за клинично приложение от FDA и се прилага за лечение на кожен Т-клетъчен лимфом. В ход са проучвания за приложението на метода за лечение на AIDS (5,13,7,8).

Сериозно достижение в усъвършенстването на методиката за лечение с облъчена със светлина кръв или т.н. фотолуминесцентна терапия е разработената от руските учени методика за интравенозно облъчване на кръвта – НИЛОК с монохроматична лазерна светлина, а в последно време и комбинирано с УВ светлина. Предимство на методиката и използваната апаратура са достъпност, простота на изпълнение, липсата на скъпоструващи консумативи и кратката продължителност на процедурата (3).

При какви заболявания може да се използва ултравиолетовата терапия?

Натрупаният до момента опит от приложението на УВОК дава възможност да се изведат показанията за приложение при лечението на различни болестни състояния като:

  • различни бактериални инфекции вкл. сепсис и остри и хронични гнойно-септични усложнения
  • вирусни инфекции, херпес симплекс и херпес зостер, вирусна пневмония и вирусен хепатит
  • екзогенни отравяния с изгорели газове, алкохол, наркотични вещества
  • хронични възпалителни заболявания
  • съдови увреждания – ИБС, атеросклероза, облитериращ ендартерит
  • бронхиална астма
  • артериална недостатъчност, флебити, диабетна ангиопатия, гангрени от съдов произход
  • мигрена, множествена склероза, депресия, сенилна деменция, инсулт
  • ревматоиден артрит
  • акне, екзема, псориазис
  • стимулира имунната система при придобити имунодефицитни заболявания
  • индуратевен липодермит, целулит
  • хронични хепатити A, B, C и D, Болестта на. Crohn, язвена болест, причинена от H. Pylori, диабет
  • алергии
  • хронична болка
  • изгаряния
  • хронична умора
  • заболявания в стоматологията
  • заболявания в гинекологията (2,5,13,24).

Каква е терапевтичната ефективност на метода?

В началото на века Niels Finson приложил външно ултравиолетово облъчване при 100 пациента с лупус вулгарис като при 98% получил излекуване. При други 100 пациента с еризипел постигнал излекуване при 100% от тях (24).

Д-р George Miley, директор на Hahenemann Medical Colleg през 40-те години на миналия век е сред водещите пропоненти на лечението с УВОК, като е провел над 16 000 лечебни процедури. През 1947 г. той съобщава за 445 случая с остра гнойна инфекция, лекувани с интравенозно ултравиолетово облъчване. При ранната фаза на инфекция излекуване е постигнато в 100% от случаите, при напредналите инфекции 98%, а при тези, за които почти всяка надежда била изгубена – около 45 %. Подобни резултати са получени и при други тежки състояния като дифузен перитонит. Базирайки се на натрупания опит той прави следните заключения за ефективността на лечението при вирусни пневмонии:

  1. Пълно подтискане на токсичните симптоми настъпва oт 24 до 76 часа след първото лечение;
  2. Кашлицата се преустановява за 3 до 7 дни;
  3. Нормализиране на рентгеновата находка след 24 до 96 часа от еднократно лечение (16,17,185,19,).

В една публикация в American Journal of surgery от 1955г. д-р Robert C. Olney съобщава за 43 болни с хепатит, лекувани с УВОК като клинично възстановяване на лекуваните и възстановяване на нормалната им работоспособност е получена при 60% от тях, след две или по-малко седмици (21).

През 1992 г. германски изследователи (Pohlmann et al.) сравняват ефективността на УВ облъчването с това на лечението с Pentoxyfyline при периферни артериални заболявания и синдрома на Raynaud. Безболезненото ходене се увеличава със 124% при първата група срещу 48% при втората, като плазмения вискозитет намалява с 8% при първата и без промяна при медикаментозно лекуваните (22).

През 1995 г. Флоров (Florov) и сътр. представят резултати от приложението на УВОК с апарата „Хелиос“ и НИЛОК за корекция на различни болестни прояви на авариен персонал по време на Чернобилската авария. Нормализация на микроциркулаторните и имунологични нарушения е получено при 73% от УВ облъчените и 84,8% за тези лекувани с НИЛОК. По-високият терапевтичен резултат при лазерното облъчване би могъл да се обясни и с това, че при него е използвана и лекарствена терапия (12).

Шукханова (Sukhanova) и стр. през 1993 г. изследват ефективността на УВОК и НИЛОК при две групи болни с астма. Ефективността и при двете групи е сходна. НИЛОК има по бърз ефект и превъзхожда по отношение бронходилатация и хипосензитивността, докато УВОК има по-добър бактерициден и противовъзпалителен ефект. Две седмици УВ облъчването дава по-добри резултати по отношение микроциркулацията. Заключенията на изследователите са, че НИЛОК е за предпочитане в по-леките случаи поради бързината на въздействие и по-лесното изпълнение, докато в по-тежките случаи УВОК е за предпочитане (25).

Какви са възможностите за комбинирано приложение на ултравиолетовата терапия?

Ултравиолетовата терапия може да се прилага самостоятелно, както и в комбинация със стандартните методи на лечение. Комбинираното й приложение намалява токсичността на стандартното медикаментозно лечение и ускорява лечебния процес.

Лечението може да се използва в комбинация с други методи с цел подсилване на ефекта – плазмафореза, хемосорбция и хемодиализа и озонотерапия (4).

Какви са страничните ефекти от лечението?

Приложението на метода при хиляди болни е показало липсата на сериозни странични ефекти, както непосредствено след лечението, така и в по-далечен план. Все пак практиката е показала, че в отделни случаи могат да се очакват и странични реакции с неголяма тежест като:

  • Фотосенсибилизиране от приложената светлина;
  • Реакция от масивно умъртвяване на бактерии;
  • Екзацербация на хронични заболявания (астма, синузит, ревматоиден артрит);
  • Леки прояви на сънливост и отпуснатост;
  • УВ облъчване може да предизвика фотоалергия. Някои лекарствени вещества, като тетрациклин, фенотиазин, сулфонамиди, хлорхинолони са фотосенсибилизатори и ако се дават паралелно с УВ облъчване на кръвта могат да предизвикат фототоксични и фотоаларгични реакции.
  • Предозирането на УВ облъчване на кръвта води до подтискане на функцията на костния мозък и на екскреторната функция на надбъбреците. Най-чести усложнения са треска, световъртеж, невровегетативни реакции и по-рядко бронхоспазъм. Реакцията от масивно умъртвяване на бактерии се получава обикновенно след първите 24 часа от лечението и се представя с повишена температура и разтрисане и генерализирани прояви на токсичност (2,3,13,24).

Препоръките, които се предлагат на лекуваните болни с УВОК, с оглед предпазване от странични ефекти при лечението включват:

  • да се приемат 6-8 чаши изворна или филтрирана вода за изчистване на натрупаните токсини;
  • да се използват очистителни или клизми с оглед почистване на чревния тракт;
  • да не се приема по време на лечението фотосенсибилизиращи медикаменти, вкл. антибиотици;
  • в деня на провеждане на лечението и един ден след него да не се приемат антиоксиданти (2,3,13,24).

Какви са противопоказанията за приложение на ултравиолетовата терапия?

Противопоказания:

  1. продължително кръвотечение с различна генеза
  2. остро нарушение на мозъчното кръвообращение
  3. хемофилия
  4. фотодерматоза
  5. порфирия, протопорфирия
  6. туберкулоза в остра форма (2,3, 4)

Има ли възможности и перспективи за приложението на метода при онкологични заболявания?

Идеята, че ултравиолетовата светлина може да се използва както за превенция така и за лечение на онкологични заболявания съществува от 1949 г. Още тогава са проведени множество изследвания, с които се доказва повишаване на кислородното насищане на кръвта след облъчването й с ултравиолетови лъчи. Още по това време William F. Koch и Otto Warberg установяват, че кислородният дефицит в организма блокира базисни физиологични процеси на оксидация в организма. Това води до пренастройка в организма към получаване на енергия чрез ферментация, а не оксидация. И в днешно време множество изследователи споделят схващането, че намаленото насищане на тъканите с кислород в организма и заменянето му с ферментативни процеси е основен патологичен процес за възникване на злокачествени, инфекциозни и вероятно алергични заболявания.

От друга страна известно е, че редица бактериални и вирусни инфекции играят определена роля в развитието на туморния процес. Вирусната инфекция с НРV е доказан етиологичен фактор в 90% от случаите с рак на маточната шийка. Логично е мощното противовирусно действие на УВС да бъде насочено към профилактиране на заболявания, при които вирусните инфекции са с доказан етиологичен фактор.

Опитът на американските анестезиолози показва, че УВС успешно може да се използва с обезболяващ ефект при неповлияващи се от други средства случаи с туморни заболявания (5).

През 1998 г. германски учени от Ludwig Boltzman Institut в Мюнхен установяват че УВС облъчването стимулира клетъчната апоптоза (програмирана клетъчна смърт) и това би могло да намери сериозно приложение при лечение на онкологичните заболявания и особено при тези при които достъпът е затруднен (6).

В Европа от началото на 1950 г. лекарят Josef Issels прилага интравенозното ултравиолетово облъчване като един от основните компоненти при лечението на злокачествените заболявания и имунните нарушения (14).

През 60-те години на миналият век американският хирург Robert C. Olney, заинтригуван от теорията на William F. Koch и Otto Warberg за блокираната оксигенация, като основен фактор за туморното развитие, започва да прилага УВС облъчване и за лечение на туморни заболявания. Базирайки се на богатия си опит от приложението на УВОК при множество заболявания той е убеден привърженик на идеята за използване на УФС за профилактика и лечение на онкологични заболявания (20).

В своята книга“ Into the Light“, преиздадена многократно, д-р William C. Douglass описва 5 случая с напреднали тумори от практиката на д-р Olney успешно лекувани с УВОК, както и случаи от собствената си практика е (5).

След 90-те години руските учени интензивно разработват и внедряват в клиничната практика фотолуминесцентната терапия във вариант с използване на лазерния спектър и КВЧ (крайно високочестотни електромагнитни емисии) на светлината за лечение на различни хронични заболявания. Множество проучвания са проведени и по отношение на използването на лазерната терапия при лечението на онкологични заболявания. Резултатите показват, че лазерната терапия по никакъв начин не стимулира туморния растеж и успешно може да се използва за снижаване на токсичността от лъче- и химиотерапията, намаляване на следоперативните усложнения при туморни заболявания и профилактика на рецидиви (3).

Като заключение искаме да цитираме думите на д-р Robert Jay Rowen, от Omni Medical Center :

„Тази проста, евтина и неспецифична техника ясно е доказала през годините, че е абсолютно безопасен и изключително ефективен метод за лечение и излекуване на инфекции, стимулиране на оксигенация и вазодилатацията, подобряване на състоянието при астматици, подобряване на циркулацията и лекуване на голям набор от специфични болести. Приложението му в болниците може значително да намали смъртността, заболеваемостта и човешкото страдание. Необходимо е да се направят още много изследвания за установяване на всички полезни ефекти на този метод както и възможността за взаимодействие с други оксидативни терапии “ (4).

Литература:

  1. Атясов Н.И. (1985) Вопросы использования оптического облучения в медицине. Саранск, 139 с.
  2. Атясов Н.И. (1987) Лечебно-оздоровительное действие оптического излучения на организм животных и человека. Саранск, 155 с.
  3. Гейниц А.В., Москвин С.В., Азизов Г.А. Внутривенное лазерное облучение крови. М.- Тверъ: ООО Издателство „Триада“ 2006
  4. Черний В. И., Шраменко Е. К., Степанюк В. А. Ултрафиолетовое облучение крови: современные представления / Билъ, знеболювання, интенсивна терапия. – 2002. – No 3. – С. 45-54
  5. Douglas, W.C., Into The Light, Tomorrow`s medicine today Rkino Publishing, S.A. Panama Sity, 2003
  6. Dagmar Kulms, UVB radiation as potential cancer therapy, Ludwig Boltzmann Institute for Cell Biology and Immunobiology of the Skin, Department of Dermatology, University of Munster, D-48149 Munster, Germany
  7. Edelson, R. (1998). „Light-activated Drugs.“ Scientific American 259 92): Aug: 68-75
  8. Edelson, R. (1991). „Photopheresis: a Clinically Relevant Immunobiologic Response Modifier, “ Annals, New York Academy of Sciences, Dec 30:636
  9. Edelson, R. (1987). „Treatment of Cutaneous T-Cell Lymphoma by Extracorporeal Photochemotherapy, “ New England Journal of Medicine 316:297-303
  10. Frick, G., A Linke: Die Ultraviolet bestrahlung des Blutes, ihre Entwicklung und derzeitiger Stand., Zschr.arztl., Forth. 80, 1986.
  11. Frick, G. (1989). Fibel der Ultrviolettbestrahlung des Blutes. Ernst-Moritz-Arndt-Universitaet Greifswald
  12. Frolov, V.M. et al. (1995). „Compromised Immunity and Microcirculation and Their Correction in the Liquidators of the Aftermath of the Chernobyl Reactor Accident, Pressenting with Neurosomatic Pathologies [Russian], : Likarska Sprava 5-6:22-25
  13. Harris Medical Resources, Using Blood Irradiation (sublingual treatment) has had noteworthy results. We suggest that you visit their site and see their current literature and testimonies.
    Issels, Treatment >  Ultraviolet Blood Irradiation Therapy >  http://www.issels.com/
  14. Knott, Emmett, Development of Ultraviolet Blood Irradiation, American journal of Surgery, August, 1948
  15. Miley, George, Ultraviolet Blood Irradiation Therapy, Archives of Physical Therapy, September, 1942, pp. 537-538.
  16. Miley, George, The Knott Technique of Ultraviolet Blood Irradiation in Acute Pyogenic Infections, The New York State Journal of Medicine, January 1,1942, pp. 38-46.
  17. Miley, George, Efficacy of Ultraviolet Blood Irradiation Therapy and Control of Staphylococcemias, American journal of Surgery, Vol. 64, No. 3, pp. 313-322.
  18. Miley and Christensen, Ultraviolet Blood Irradiation Therapy: Further Studies in Acute Infections, American journal of Surgery, Vol. 73, No. 4, April, 1947, pp. 486-493.
  19. Olney, R.C., M.D. Treatment of Viral Hepatitis with the Knott Technique of Blood Irradiation. American Journal of Surgery, 90(3), Sept 1955.
  20. Olney, R.C., American Journal of Surgery, Vol. 90, September 1955.
  21. Pohlmann, et al, Wirksamkeit Von Pentoxifyllin und der Hamatogenen Oxydationstherapie, Natur-und GanzheitsMedizin, 1992; 5:80-4.
  22. Rebbeck and Miley, Review of Gastroenterology, January-February, 1943., p. 11.
  23. Robert Jay Rowen, MD, Ultraviolet Blood Irradiation Therapy (Photo-Oxidation) The Cure That Time Forgot, (Int J Biosocial Med Res., 1996; 14 (2):115-132)
  24. Sukhanova, G. I. (1993). Laser Therapy in the Far East [Russian]. Vladivostok: Dal’nauka
  25. Ултравиолетово излъчване — Уикипедия

Вашият коментар

Име*

Email* (never published)

Интернет страница

Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…