проф. Аврамов – Управител

проф. Аврамов – ПРЕДСТАВЯНЕ

LAvr123

Д-р Л. Аврамов с номинация за „Декарт 2004“

Проф. д.ф.н. Лъчезар Аврамов е завършил физика в СУ “Климент Охридски” със специализация квантова електроника. Защитил е дисертация по специалност “биофизика” в Московския Държавен Университет по лазерни методи за изследване на биологични обекти и дисертация за „доктор на физическите науки” в БАН – „Ново поколение лазерни биомедицински системи”.

От 30 години работи в Института по електроника на Българската Академия на науките в областта на изследванията на взаимодействието на светлината и лазерното излъчване с човешкото тяло на молекулно, органно и системно ниво. Създател е на ново за страната научно направление „Биомедицинска фотоника“, характеризирано в световната литература като „революция на интерфейса между наука и технология“.

Ръководител е на колектив, който разработва, произвежда и внедрява модерна лазерна медицинска апаратура и методи за приложението й в областта на онкологията, урологията, офталмологията, хирургията.

Автор е на над 100 научни публикации и ръководител на десетки национални и международни договори, включително по Рамковите програми на Европейския Съюз.

Л. Аврамов е единственият учен от Източна Европа, номиниран за Наградата за изключително високи научни постижения на ЕС – „Decartes“ (Декарт) през 2004 г.

Д-Р ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ ЗА ИНТЕГРАТИВНАТА МЕДИЦИНА

Както сред обществеността, така и в медицинските среди липсва разбирането за същността на рака като хронично заболяване, изискващо многостранно внимание през целия живот на човека, особено в неблагоприятната среда на съвременността, както по отношение на екологични условия, така и във връзка с повишения стрес.

В областта на онкологията трябва да бъде изграден и организационно и финансово осигурен следният стратегически подход:

„превенция на заболяванията и промоция на здраве – профилактика – ранна диагностика – лечение – рехабилитация – превенция на рецидиви – адекватни грижи за нелечимо болни“.

Вместо това реалната система предлага на раково болните:

„много късна диагностика – лечение с много ограничени средства – проследяване на ниско ниво – изоставяне на произвола на съдбата“.

Този погрешен подход е утвърден методически и организационно и при това състояние на нещата дори със значително повишаване на финансовите средства за лечение на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде променен.

За да бъде постигнат реален прогрес в борбата с рака е необходимо да бъдат взети следните мерки:

  • да бъде изградена и финансово осигурена система за „Промоция на здравни знания“ в областта на онкологичните заболявания, която понастоящем не съществува;
  • да бъдат осъществени на практика пропагандираните от дълги години профилактични програми, но на много по-високо организационно и технологично ниво;
  • да бъде стимулирано внедряването на нови диагностични и терапевтични методи в здравната мрежа;
  • да бъде осигурена напълно липсващата фаза на рехабилитация и превенция на метастазиране, от която в най-голяма степен зависи социалната значимост на тези заболявания;
  • да бъдат осигурена поне частична държавна подкрепа за грижите за онкоболни в хосписи.

Необходимо е да бъдат решени и някои по-частни проблеми, представляващи съществени пречки пред ефективното лечение:

  • пациентите, които се лекуват с инсулин-потенцирана терапия са принудени да заплащат химио-препаратите. Въпреки че при това лечение терапевтичният противотуморен ефект се постига с десетократно по-ниски дози, т.е. на бюджета на Министерството на здравеопазването се икономисват значителни средства, лечението не е достъпно за много пациенти, които биха получили реална полза от него. По този начин се нарушават както законно-утвърдените права на раково-болните за безплатно лечение, така и законно-декларираната равнопоставеност на държавните и частните лечебни заведения. За сведение: в Германия в клиниките, практикуващи интегративна онкология, лечението се заплаща около 50% от здравни осигурителни фондове.

  • необходимо е да бъде административно разрешен проблема с използването на противотуморни ваксини – на първо място т.нар. „Коули ваксина“. Независимо че терапевтичните възможности на този препарат са категорично доказани, българските пациенти са лишени от тази евтина и перспективна алтернатива и са принудени да търсят лечение в чужбина, вкл. в ЕС, където приложението й е регламентирано.

Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…