проф. Аврамов – Управител

проф. Аврамов – ПРЕДСТАВЯНЕ

Проф. д.ф.н. Лъчезар Аврамов е завършил физика в СУ “Климент Охридски” със специализация квантова електроника. Защитил е дисертация по специалност “биофизика” в Московския Държавен Университет по лазерни методи за изследване на биологични обекти и дисертация за „доктор на физическите науки” в БАН – „Ново поколение лазерни биомедицински системи”.

От 30 години работи в Института по електроника на Българската Академия на науките в областта на изследванията на взаимодействието на светлината и лазерното излъчване с човешкото тяло на молекулно, органно и системно ниво. Създател е на ново за страната научно направление „Биомедицинска фотоника“, характеризирано в световната литература като „революция на интерфейса между наука и технология“.

Ръководител е на колектив, който разработва, произвежда и внедрява модерна лазерна медицинска апаратура и методи за приложението й в областта на онкологията, урологията, офталмологията, хирургията.

Автор е на над 100 научни публикации и ръководител на десетки национални и международни договори, включително по Рамковите програми на Европейския Съюз.

Л. Аврамов е единственият учен от Източна Европа, номиниран за Наградата за изключително високи научни постижения на ЕС – „Decartes“ (Декарт) през 2004 г.

Д-Р ЛЪЧЕЗАР АВРАМОВ ЗА ИНТЕГРАТИВНАТА МЕДИЦИНА

Както сред обществеността, така и в медицинските среди липсва разбирането за същността на рака като хронично заболяване, изискващо многостранно внимание през целия живот на човека, особено в неблагоприятната среда на съвременността, както по отношение на екологични условия, така и във връзка с повишения стрес.

В областта на онкологията трябва да бъде изграден и организационно и финансово осигурен следният стратегически подход:

„превенция на заболяванията и промоция на здраве – профилактика – ранна диагностика – лечение – рехабилитация – превенция на рецидиви – адекватни грижи за нелечимо болни“.

Вместо това реалната система предлага на раково болните:

„много късна диагностика – лечение с много ограничени средства – проследяване на ниско ниво – изоставяне на произвола на съдбата“.

Този погрешен подход е утвърден методически и организационно и при това състояние на нещата дори със значително повишаване на финансовите средства за лечение на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде променен.

За да бъде постигнат реален прогрес в борбата с рака е необходимо да бъдат взети следните мерки:

• да бъде изградена и финансово осигурена система за „Промоция на здравни знания“ в областта на онкологичните заболявания, която понастоящем не съществува;
• да бъдат осъществени на практика пропагандираните от дълги години профилактични програми, но на много по-високо организационно и технологично ниво;
• да бъде стимулирано внедряването на нови диагностични и терапевтични методи в здравната мрежа;
• да бъде осигурена напълно липсващата фаза на рехабилитация и превенция на метастазиране, от която в най-голяма степен зависи социалната значимост на тези заболявания;
• да бъдат осигурена поне частична държавна подкрепа за грижите за онкоболни в хосписи.

Необходимо е да бъдат решени и някои по-частни проблеми, представляващи съществени пречки пред ефективното лечение:

• пациентите, които се лекуват с инсулин-потенцирана терапия са принудени да заплащат химио-препаратите. Въпреки че при това лечение терапевтичният противотуморен ефект се постига с десетократно по-ниски дози, т.е. на бюджета на Министерството на здравеопазването се икономисват значителни средства, лечението не е достъпно за много пациенти, които биха получили реална полза от него. По този начин се нарушават както законно-утвърдените права на раково-болните за безплатно лечение, така и законно-декларираната равнопоставеност на държавните и частните лечебни заведения. За сведение: в Германия в клиниките, практикуващи интегративна онкология, лечението се заплаща около 50% от здравни осигурителни фондове.

• необходимо е да бъде административно разрешен проблема с използването на противотуморни ваксини – на първо място т.нар. „Коули ваксина“. Независимо че терапевтичните възможности на този препарат са категорично доказани, българските пациенти са лишени от тази евтина и перспективна алтернатива и са принудени да търсят лечение в чужбина, вкл. в ЕС, където приложението й е регламентирано.