Медицински център 'Интегративна медицина' - видеопредставяне Медицински Център
"ИНТЕГРАТИВНА МЕДИЦИНА"
Видеопредставяне    

Начало > Онкология > Рак на простатната жлеза > Част 1

part1 part2 part3 part4

РАК НА ПРОСТАТНАТА ЖЛЕЗА

Д-р Христо Дамянов д.м.

Книга на Д-р Дамянов

Като се изключи кожния рак, ракът на простатната жлеза е най-често срещаната ракова локализация при мъжа и втората причина за смъртност от онкологични заболявания в развитите индустриални страни.

Последните статистически данни от раковата заболяемост в САЩ (Cancer Statistics, 2004) поставят рака на простатната жлеза на първо място сред най-често срещаните ракови локализации - ракът на белия дроб, дебелото черво и ректума, които общо представляват 55% от всички ракови случаи при мъжа. Само простатният рак е представен в 33% от всички ново диагностицирани случаи.

През 2002 г. в България са регистрирани 6960 болни с рак на простатната жлеза, 1390 нови случая, а починалите от заболяването през същата година са 750. Простатният рак заема трето място по честота сред всички тумори при мъжа и се нарежда след ракът на бял дроб и кожата.

Заболяването е рядко диагностицирано във възрастта преди 40 години, като повече от 75% от мъжете с доказан простатен рак са над 65 години.

За разлика от другите тумори, простатният рак се характеризира с бавен растеж и развитие. В началните стадии заболяването протича безсимптомно и може да се открие при профилактични прегледи чрез туморния маркер PSA (простат специфичен антиген) и ректално туширане.

Туморите на простатната жлеза са аденокарциноми, произлизащи от клетките покриващи простатните жлези. Първоначалните микроскопски огнища на туморни клетки преминават в оформени възли, разположени сред нормалните тъкани на простатната жлеза, които постепенно нарастват. В близо 70% от случаите тези възли се локализират в периферията на простатната жлеза, което дава възможност те да бъдат опипани с ректално туширане. В хода на развитие на тумора, той увеличава постепенно размерите си и когато достигне критична маса обхваща капсулата на простатната жлеза. До момента, в който простатната жлеза не е засегнала простатната капсула, заболяването е в начален стадии. След обхващане на простатната капсула туморът се развива в две направления - локално, около простатната жлеза и с разсейки по лимфен път към тазовите лимфни възли. С прогресирането си заболяването метастазира, най-често в костите.

Причини за възникване на заболяването

Развитието на молекулярната биология в значителна степен допринесе за доближаването ни до един от най-съществените въпроси в областта на онкологията, а именно механизмите за възникване на туморния процес. Множество научни изследвания в областта на молекулярната генетика доказаха наличието на гени в организма на човека, свързани с раковото възникване и развитие, наречени онкогени и други гени, наречени тумор супресорни (подтискащи), които са отговорни за блокиране на процесите на безконтролното размножаване на клетката. В резултат на мутации на тези гени възниква един продължителен процес на трансформацията на нормалната клетка в ракова.

От друга страна, епидемиологични проучвания сочат ролята на редица фактори за възникване и развитие на туморното заболяване. Като основни фактори се очертават, възраст, генетичното предразположение, хормонални промени, вредни фактори от околната среда и храненето и инфекциозни причинители.

В семейства с родственици от първа и втора линия, в които има заболели от рак на простатната жлеза, възможността за заболяване от рак на простатата е по-висока в сравнение с общата заболяемост.

Понастоящем възприетата концепция за хормоналното влияние върху простатния рак приема, че нарушенията в хормоналния баланс играе основна роля за възникването и развитието на простатния рак. Това схващане се основава на някои факти доказващи стимулиращата роля на мъжкия полов хормон Тестостерон (Testosteron) върху простатния растеж и развитие.

Диетичните фактори имат доказана роля в развитието на рака на простатната жлеза. Множество епидемиологични проучвания представят връзката между използването на храни, богати на мазнини и бедни на фибри и риска от простатен рак. Счита се, че увеличената консумация на месна храна, богата на мазнини, води до увеличена продукция на андрогени и естрогени, а вегетарианската диета намалява тяхното ниво.

Наред с храненето се приема, че редица външни фактори като работа в среда с химични вредности и тютюнопушенето са отговорни за повишената заболяемост. По-висок процент на заболеели с напреднали стадии на простатен рак се установява сред селскостопански работници, работещи в среда в която се използват химични торове, пестициди и масла заболяемостта е по-висока. Повишена ракова заболяемост има и сред работещите в металообработващата индустрия, работещи в коксови пещи, работещите в железопътен и воден транспорт, химическа индустрия, самолетна индустрия и електроснабдяването. До по-висока заболяемост води работата в среда с химически замърсявания от полиароматни хидрокарбонати, оцетна киселина и оцетни анхидрити, кадмий, метални запрашавания, течни горива, промишлени масла, каменни въглища.

Не е проучена добре ролята на вирусни и бактериални инфекции, както и сексуалното поведение, като фактори за възникване на простатен рак.

Симптоми на заболяването

В ранните стадии не рядко няма съществени оплаквания или ако има, те са свързани със затруднено уриниране, дължащо се на механична пречка от увеличена простатна жлеза. Затрудненото уриниране включва: изтънена и слаба струя, напъване при уриниране, прекъсване и раздвояване на струята, често уриниране, чувство за не изпразнен пикочен мехур след уриниране, непроизволно изпускане на урина, често ставане през нощта за уриниране. Понякога заболяването може да се представи с наличието на кърваво оцветена урина, но и този симптом не е типичен и се среща при редица други урологични заболявания.

В преобладаващата част от случаите тези оплаквания се дължат на доброкачествено увеличена простатна жлеза, т.н. аденом на простатната жлеза и е повод на не малко болни да подценяват и отлагат своевременният преглед при специалист.

В по-късните стадии типични за заболяването са оплаквания от загуба на тегло, анемия, болки в костите, двигателна слабост и парализи в следствие на притискане на гръбначния мозък от метастази и бъбречна недостатъчност при запушване на пикочопроводите.

Диагноза

Цялостният диагностичен процес включва два основни етапа - откриване и доказване на заболяването и определяне на стадия му.

До неотдавна основен метод за диагностициране на рак на простатната жлеза беше ректалното туширане, при което се изследва простатната жлеза с опипване през ануса. В случаите на съмнения за наличие на тумор, диагнозата се потвърждава с взимане на материал от простатата, чрез биопсия и микроскопско изследване.

През последните 10 години масовото въвеждане на туморния маркер PSA (простат-специфичен антиген) доведе до значително нарастване процента на ранно диагностицираните случаи. PSA представлява протеин, продуциран от цитоплазмата на простатната клетка. Диагностичното му значение е свързано с откриването на повишени стойности, които са индикация за простатно заболяване и до известна степен за вида на заболяването. Изследването на PSA след проведено лечение за простатен рак има важно значение и за проследяване и отчитане резултата от лечението. Нарастващите стойности на маркера след радикално проведено лечение са най-ранната индикация за рецидивиране и прогресиране на заболяването. Диагностичните възможности на PSA при простатния рак са в рамките на 75%.

Биопсията на простатната жлеза може да се извърши по два начина - под контрол на ръката през ануса и под ултразвуков (ехографски) контрол посредством ехографска сонда вкарана в ануса. С помощта на тънка, специална пригодена игла, въведена в съмнителния участък на простатната жлеза се взема тъканен материал, който се изследва микроскопски. Взимането на материал от тумора е изключително важно и задължително за диагностиката. Без микроскопски (хистологично) потвърдена диагноза заболяването не е доказано. Хистологичното изследване дава възможност и да се определи степента на диференциация на тумора, която е определяща за злокачествеността му и прогнозата на заболяването. Хистологично туморите се определят като добре диференцирани, умерено диференцирани и не диференцирани, съответно прогнозата и протичането на последните е по-лоша.

Вторият етап на диагностичния процес включва определяне стадия на вече доказаното заболяване. Прецизното му определяне е от първостепенно значение за избора на подходящо лечение, както и за обективно отчитане на резултата от лечението. Основни изследвания при стадирането са: ехография, компютърна томография, магнитен резонанс, сцинтиграфия на кости, рентгенови изследвания.

part1 part2 part3 part3

Начало на страницата
   

   
BG български
GB english
RUS русский
    Адрес: София, ЖК "Дружба 2", ул. "Делийска воденица" бл.330,
тел: (02) 4424687, (02) 4424731; факс: 0886103596; GSM: 0889103483, 0889104095
E-mail:  http://www.integramed.org