Хроничен простатит

Д-р Христо Дамянов д.м.

prostate-cancerПростатитът, или възпалението на простатната жлеза, е едно от най-честите заболявания на половата система у мъжа. Обикновено се среща в млада възраст от 20 до 40 години. Значимостта на заболяването се определя от сериозно нарушаване на качеството на живот на засегнатите от заболяването, съпоставимо с такива хронични заболявания, като инфаркт на миокарда, стенокардия, болестта на Крон. Отражение на заболяването са значителни психологични и социални проблеми при мъжете в сексуално активната и трудоспособна възраст.

Заболяването може да протече остро или т.н. остър простатит, или хронично. В практиката все по-рядко се срещат случаи с остър простатит, докато тези с хронично протичане са с тенденция за повишена честота.

Различават се основно два вида простатит – хроничен бактериален простатит, когато възпалението е причинено от бактериални инфекции и небактериален, при който не се установява инфекциозен причинител т.н. хроничен небактериален простатит. При трета група пациенти, които са със симптоми сходни с тези на хроничния простатит, но не се установява инфекция и възпалителни промени в простатната жлеза е налице т.н. невъзпалителен синдром на хронична тазова болка.

Хроничният бактериален простатит е представен в 5-15% от случаите, хроничният небактериален простатит в 60-65%, а невъзпалителният синдром на хронична тазова болка в 30%.

При хроничния бактериален простатит най-чест причинител на заболяването са грам отрицателни бактерии от групата Enterobacteriaceae (Esherichia colli, Klebsiella spp., Enterobacter spp., Proteus spp.) В около 65%-80% от случаите при изследванията се изолира микроба Esherichia colli. Все още не е добре уточнена и доказана ролята на други микроорганизми от групата на грам положителните. Пътищата на разпространение на инфекцията в простатната жлеза включват: пикочен канал и каналчетата, които го свързват простатната жлеза, лимфните съдове, които са във връзка със стената на правото черво и по кръвен път от други източници на инфекция в организма.

Предразполагащи фактори за възникване на инфекцията са: инфекция на пикочните пътища, рефлукс на урина от пикочния канал в каналчетата на простатната жлеза, чужди тела и вмешателства в пикочните пътища, фимоза, остър епидидимит, аномалии и нарушения във функцията на долните пикочни пътища, практикуване на анален секс. Важно е да се знае, че бактериалния простатит причинен от инфекция не е заразно заболяване и не е опасно за околните.

Рисков фактор за възникване на заболяването са и нарушения в локалните защитни механизми на простатната жлеза, нарушения в имунната система в това число и авто-имунни нарушения.

При хроничния небактериален простатит симптомите са сходни с тези на бактериалния, но разликата е в това, че при изследване на урината и простатния секрет не се установяват бактерии, но има наличие на завишен брой левкоцити (бели кръвни клетки), което е указание, че e налице възпалителен процес на простатната жлеза.

Причините за възникване на неинфекциозния простатит не са добре проучени. Сред предполагаемите фактори за възникване на заболяването влизат прекомерната сексуална активност в млада възраст, застойни промени в простатната жлеза в резултат на снижена полова активност, професии свързани с продължително излагане на вибрации на тазовите органи (напр. шофьори), резки физически натоварвания при напълнен с урина пикочен мехур, нарушения в инервацията на долните пикочни пътища, нарушения в тазовото кръвообращение, нарушения в имунитета и др.

При невъзпалителния синдром на хронична тазова болка изследванията не показват наличие на левкоцити в простатния секрет и урината, но има болкови симптом и нарушения в уринирането.

Въпреки, че причините за възникване на това състояние не са добре изяснени, преобладава становището, че основна причина за появата и развитието му е неврогенна дисрегулация на долните пикочни пътища. Предполага се, че дисфункцията на мускулите на тазовото дъно, като резултат на нарушения в периферната инервация води до функционални и органични промени в долните пикочни пътища.

Най-често срещаните оплаквания при хроничния простатит включват:

  • болки в слабинната област, ниско в корема над симфизната кост, в областта между ануса и скроталната торбичка, тестиси, полов член, ниско в кръста;
  • болки и парене по време на уриниране;
  • често уриниране и на тънка сруя;
  • непълно изпразване на пикочния мехур;
  • болки по време на еякулация;
  • кърваво оцветяване на спермата;
  • психически и сексуални проблеми.

Диагнозата на заболяването се поставя след обстоен лекарски преглед, включващ опипване на простатната жлеза, чрез ректално туширане, ултразвуково изследване на бъбреци, пикочен мехур, простатна жлеза и семенни мехурчета, функционално изследване на пикочния мехур или урофлоуметрия, електромиография на мускулите на тазовото дъно и лабораторни изследвания. Наличието или липсата на инфекция в пикочните пътища се установява с микроскопско и бактериологично изследване на урина. При болни по-възрастни от 45г. се изследва и простат-специфичен антиген (PSA) с цел ранна диагностика на простатния рак. При микроскопското изследване на секрети и урина се установява наличието или липсата на увеличено количество (повече от десетократно) левкоцити. Бактериологичното изследване ще покаже вида на инфекциозния причинител и чувствителността му към различни антибиотици.

Лечение. До момента лечението на хроничния простатит остава не напълно решен проблем. Не рядко подценяването му и шаблонното и едностранчиво лечение водят до сериозни неудачи със сериозно отражение върху психиката и сексуална активност на пациента.

Заболяването се лекува трудно и продължително, поради не добре изучените причинни фактори и поради разположението на простатната жлеза ниско в таза и ограничения достъп на антибиотиците до простатната жлеза чрез кръвното русло. Допълнително лечението се затруднява от трудности при установяване на специфичния микробен причинител.

При избора на лечение трябва да се вземат предвид множество фактори като: вида на простатита, факторите за възникването му, продължителността на страданието, ефекта от предшестващо лечение и др.

Лечението трябва да е комплексно, насочено към коригиране на нарушенията довели до възникване на заболяването, повлияване на инфекциозния причинител и възпалителните процеси в простатната жлеза, подобряване на функцията на простатната жлеза, коригиране на психическите и сексуални нарушения и активна профилактика на рецидиви на заболяването.

Препоръките към лекуваните пациенти преди всичко трябва да включват мерки за нормализиране на половия живот, подобряване на сексуалната култура и хигиена, своевременно лечение на различни инфекциозни и възпалителни заболявания, избягване на пикантни храни и алкохол, избягване на застоял живот и практикуване на спорт без прекомерни натоварвания.

При наличието на инфекциозен причинител задължително е прилагането на продължително антибиотични лечение. Съвременното становище по отношение на антибактериалната терапия на хроничния простатит е, че най-добри резултати могат да се очакват от използване на препарати от групата на фторохинолоните (Ципрофлоксацин, Офлоксацин, Авелокс, Таваник и др.), Тетрациклини (Доксациклин), Макролиди (Кларитромицин, Рокситромицин и др.) и Триметоприм/сулфаметоксазол (Бисептол).

В последно време приложение намира и използването на алфа1- адреноблокери (Тамсулозин, Доксазоцин, Теразосин), които повлияват болковия симптом и подобряват уринирането. Лечението с тези препарати трябва да продължи не по-малко от 3 месеца.

Комбинирането на антибиотичното лечение с физикални методи на лечение, диета, промяна в стила на живот, фитотерапия и подходящи хранителни добавки повишава лечебните резултати.

Използването на различни физикални методилазертерапия, магнитотерапия, КВЧ терапия, ДЕНС терапия, термотерапия, нискочестотен ултразвук и др. нормализира метаболизма и кръвообращение в простатната жлеза. Значителното подобрение в лимфо – и кръвотока от физикалните процедури подпомагат по-ефективния достъп на антибиотици в жлезата, което позволява да се намали дозата на използваните препарати и да се съкрати срока на лечение.

Благодарение на редица предимства, като достъпност, безвредност и ефективност през последните години все по-голямо приложение намира използването на нискочестотни лазерни процедури в различни варианти и крайновисокочестотната електромагнитна терапия (КВЧ). Тези методи са обстойно проучени в експерименти и клинично в Русия и са предпочитани в множество лечебни заведения в тази страна. В нашата страна опита от приложението на тези методи е все още ограничен.

Озонотерапията има сериозно антибактерицидно, имуностимулиращо и противовъзпалително действие върху организма и също може да се използва с успех в комплексното лечение. Най-често се прилага с венозни вливания на физиологичен разтвор наситен с озон в концентрация 500-600 мкг/л. В допълнение към това могат да се използват и инстилации в пикочния канал на 5-7 мл. озониран физиологичен разтвор.

Приложение в комплексното лечение намира и фитотерапията и различни витамини и минерали насочени към подобряване на локалния и общ имунитет и функционалното състояние на простатната жлеза. Популярните растителни екстракти, витамини и минерали използвани като елемент от цялостното лечение включват:

  • Екстаркт от Saw palmetto, Pygeum, коприва, тиквено семе;
  • Beta-sitosterol, Lycopene, Cernitin, Qercetin;
  • Витамини: С, Е;
  • Минерали: Цинк, Селен;
  • Пробиотици: Acidophilus F.O.S., Enterosan, Biotics и др.

Препоръки при болни с хроничен простатит.

  • Не провеждайте самолечение, без да е изяснена диагнозата от специалист.
  • Промените в стила на живот могат да намалят симптомите свързани със заболяването;
  • Увеличете физическата си активност – ежедневни разходки и умерено излагане на слънчева светлина;
  • Поддържайте нормално телесно тегло;
    Избягвайте употребата на захар и захарни изделия, продукти от бяло брашно, животински мазнини, консервирани храни, алкохол и кафе;
  • Увеличете употребата на зеленчуци и плодове. В зеленчуците от зелевия ред, както и доматите има съставки, които допринасят за предпазване от простатни заболявания;
  • Увеличете приема на течности (плодови и зеленчукови сокове, минерална вода, чай) до 2 − 3 литра;
  • Необходимите протеини от харната да бъда за сметка на риба, нетлъсто пилешко месо и соеви продукти;
  • Маслото от ленено семе или семената са богати на омега-3 мастни киселини, които оказват благоприятно въздействие върху простатната жлеза и предпазват от рак на простатната жлеза;
  • Суровите ядки (орехи, бадеми и семена са богати на цинк и ненаситени мастни киселини, които необходими за нормалната функция на простатната жлеза.

Литература:

  1. Балчугов В.А., Полякова А.Г. Анисимов С.И., Ефимов Е.И., Корнаухов А.В. КВЧ-терапия низкоинтенсивным шумовым излучением. Издательство Нижегородскова госуниверситета, Нижний Новгород 2002.
  2. Илларионов В. Е. Техника и методики процедур лазерной терапии / Справочник. -М., 1994.
  3. Ковалев А.А. Медикобиологические аспекты биофизических ефектов электромагнитных ефектов Элетромагнитных излучении КВЧ и оптического диапазонов. Милиметровые волны в биологии и медицине, 2002, №1 (25), 4-20.
  4. Лазеры в клинической медицине. Руководство для врачей / Под ред. С. Д. Плетнева. – М.: Медицина, 1996. – 432 с.
  5. Москвин С.В., Муфагед М.Л. Буйлин В.А. Лутошкин М.Б. Лпатов И.О., Иванченко Л.П. . Лазерная терапия заболеваний мочеполовой сферы. Тверь, ООО Издатьлство Триада, 2004.
  6. Alexander RB, Trissel D. Chronic prostatitis: results of an Internet survey. Urology. 1996;48:568-74.
  7. Integrative urology: a spectrum of complementary and alternative therapy. Urology. 2000;56:185-9.
  8. McClure M. An overview of holistic medicine and complementary and alternative medicine for the prevention and treatment of BPH, prostatitis, and prostate cancer. World J Urol. 2002;20:273-84.
  9. Krieger JN, Egan KJ, Ross SO, Jacobs R, Berger RE. Chronic pelvic pains represent the most prominent urogenital symptoms of „chronic prostatitis“. Urology. 1996;48:715-21.
  10. Nickel JC, Alexander RB, Schaeffer AJ, Landis JR, Knauss JS, Propert KJ, et al. Leukocytes and bacteria in men with chronic prostatitis/chronic pelvic pain syndrome compared to asymptomatic controls. J Urol. 2003;170:818-22.
  11. NIH consensus definition and classification of prostatitis [Letter]. JAMA. 1999;282:236-7.
  12. McNaughton Collins M, MacDonald R, Wilt TJ. Diagnosis and treatment of chronic abacterial prostatitis: a systematic review. Ann Intern Med. 2000;133:367-81.
  13. Collins MM, Stafford RS, O’Leary MP, Barry MJ. How common is prostatitis? A national survey of physician visits. J Urol 1998;159:1224.
  14. Mehik A, Alas P, Nickel JC, Sarpola A, Helstrom PJ. Alfuzosin treatment for chronic prostatitis/chronic pelvic pain syndrome: a prospective, randomized, double-blind, placebo-controlled, pilot study. Urology. 2003;62:425-9
  15. Shoskes DA. Phytotherapy and other alternative forms of care for the patient with prostatitis. Curr Urol Rep. 2002;3:330-4.
  16. Schaeffer AJ. Etiology and management of chronic pelvic pain syndrome in men. Urology. 2004;63:75-84.
  17. Zeitlin SI. Heat therapy in the treatment of prostatitis. Urology. 2002;60:38-40.
Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…