Простатния кaрцином в България

Д-р Христо Дамянов д.м., 2003 г.

KnigaРакът на простатната жлеза е и сред най-често срещаните туморни заболявания при мъжа в нашата страна. През 1997 г. заболяването заема 8,4% от туморните локализации при мъжа, като се нарежда на 3-то място по честота след рака на белия дроб и кожата. Простатнияt рак заема 4-то място с относителен дял 7,8/% в структурата на починалите мъже с туморни заболявания след рака на белия дроб, стомаха и ректума. През последните 15 години честотата на заболяването се е увеличила почти двойно. Ежегодно се регистрират над 1000 нови случая с простатен рак, а общияt брой на регистрираните случаи надхвърля 5 000. Най-засегнатата възраст е 75-85 години, а заболяемостта сред градските жители е два пъти по-голяма в сравнение при тези от селата.

Анализът на тези и други статистически данни за заболяемостта и смъртността от рак на простатната жлеза в България поставят редица сериозни проблеми. Проблем с изключителна значимост в нашата страна се очертава късната диагностика на заболяването. По редица причини от икономически и организационен характер преобладаващата част от болните се регистрират в напреднал стадий, когато със съвременните възможности не може да се постигне излекуване на болния.

Нивото на ранната диагностика и диагностиката като цяло у нас, меко казано, е незадоволително. По данни на секция „Епидемиология и контрол на онкологичните заболявания“ към НСБАЛО болните в първи стадий са само 8,4%, 42,6% — във втори стадий и пак 42,6% — в трети и четвърти стадий. Висок е процентът и на новорегистрираните с рак на простатната жлеза само по смъртен акт – 17%. Тези статистически данни очертават тенденцията, преобладаващата част от болните да се диагностицират късно, когато заболяването не може да бъде излекувано. На практика до момента остава без съществена реализация, както от финансово, така и в организационно отношение Държавният приоритет за профилактика и ранна диагностика на онкологичните заболявания. Закъснялата и не дотам прецизна диагностика е основна причина за малкия брой на радикални простатектомии предимно извършвани в някои от по-големите клиники в сраната ни.

Проблемът се усложнява и от липсата на съвременна апаратура, оборудване и консумативи в повечето урологични клиники и отделения. С наличната апаратура за лъчетерапия, част от която датираща от 65-те години, разбираемо не могат да се очакват съвременни лечебни резултати, а сравнително големия брой на страничните явления са причина за отказа от това лечение на не малко болни. Все пак известен напредък по отношение лъчетерапията при лечението на простатния карцином у нас е въвеждането в клиничната практика на два нови линейни ускорители в София и Пловдив. Тази апаратура дава възможност за по-прецизна дозировка и намалени странични ефекти.

Брахитерапията, неинвазивен и перспективен метод с доказани възможности не е намерила приложение в лечебната ни практика до момента.

Високата цена на хормоналните препарати и ограниченията в средствата за закупуването им са причина за влошаване качеството на консервативното лечение при напредналите тумори на простатната жлеза. На практика, често пъти лечението на болните е съобразено единствено с оскъдния асортимент на Онкологичните диспансери и ограничените финансови възможности на болните.

Представените проблеми по отношение диагностиката и лечението на простатния карцином в страната ни несъмнено дават отражение върху общата преживаемост на заболелите. Общата 5-годишна преживаемост в 14 окръга на България за диагностицираните случаи през 1993 г. е 36,15%. За съпоставка, данните от 5-годишната обща преживаемост (1989г.) в САЩ е 87%. Пак 5-годишната преживаемост в САЩ е 92% при локално ограниченото заболяване, 82% при болни с регионални метастази и 28% с далечни метастази (секция Епидемиология и контрол на онкологичните заболявания).

Бързо нарастващата заболяемост, сериозните проблеми в ранната диагностика, липсата на модерна диагностична и лечебна апаратура и ниската 5-годишна преживаемост на болните с рак на простатната жлеза очертават една крайно неблагоприятна ситуация. Заболяемостта от рак на простатната жлеза без преувеличение се превръща в един от най-тежките проблеми на онкологичната помощ в страната ни.

Създава се един порочен кръг. Проблемите с диагностиката водят до късно и неточно диагностициране, увеличаващо непрекъснато броя на нелечимите случаи. Недостатъчните и без това икономически ресурси се насочват в моментен порядък за скъпоструващо хормонално лечение и палиативни методи на лечение за тези случаи. Това пък от своя страна води до съответните ограничения и липси на средства за ранна и прецизна диагностика.

Не са за подценяване и социалните проблеми. Като най-съществени от тях се очертават все по-малкия брой на болни възвърнати към активен живот, увеличаване страданията на болните, ниската продължителност на живот, ниско равнище на палиативните грижи, липсата на хосписи за нелечими болни и др.

Основните направления, в които може да се търси решение на тези проблеми са:

  • Осигуряване на средства и организация за осигуряване на ранна диагностика на простатния рак;
  • Мерки за повишаване на здравната култура на населението;
  • Достъпност за специализирани здравни услуги;
  • Въвеждане и обезпечаване на скрининг-програми за застрашените контингенти;
  • Привеждане на базата, снабдяването и организацията на дейност на урологичните центрове в страната на съвременно равнище;
  • Внедряване в лечебната практика нови модерни методи за диагностика и лечение;
  • Осигуряване на онкологичните диспансери в страната с висококвалифицирана уроонкологична помощ;
  • Плановост, разчет и контрол на необходимостта и приложението на медикаментозното лечение при простатния рак;
  • Внедряване на последните световни достижения в диагностично-лечебния процес при простатния рак;
  • Колаборация между урологичните центрове, онкодиспансерите, общопрактикуващите лекари и останалите звена на здравната мрежа.

Сериозните икономически затруднения в страната ни, провеждащата се в момента здравна реформа, както и сложността на проблема в световната практика, налагат изключителни усилия за мобилизиране на всички налични възможности за недопускане срив при лечението на болните с рак на простатната жлеза. Тези усилия могат да бъдат ползотворни само при наличие на добра информираност по проблематиката в национален и световен мащаб и тясно взаимодействие и разбиране от страна на общественост, държавни институции и лекари от цялата здравна мрежа.

Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…