Андропауза при мъжа

Д-р Христо Дамянов д.м.

dietingСлед 40-та година при мъжете настъпват хормонални промени, които по подобие на менопаузата при жената, се определят с термина мъжка андропауза.

Проблемите, свързани с женската менопауза от дълго време са предмет на внимание на гинеколози и ендокринолози и в тази област са постигнати сериозни успехи с използване на съвременни средства и методи за корекция на нарушенията на хормоналния баланс.

Нарушенията в хормоналния баланс, настъпващи при мъжа с напредване на възрастта водят до промени, проявяващи се с натрупване на мазнини в коремната област, намаление и отслабване на мускулатурата, намалена жизненост и самочувствие, понякога достигащо да депресия, намалено либидо и еректилна функция, увеличение на простатната жлеза с проблеми в уринирането и увеличена честота на сърдечно-съдови заболявания.

До неотдавна на тези промени при мъжете не се отдаваше достатъчно внимание и те се приемаха като един естествен процес на стареене при мъжа и в този случай примирението с този дълъг период на дегенеративни промени е нещо обичайно. Андропаузата при мъжа остана за дълго време извън полезрението на специалистите. Стандартният подход включва лечение на отделни симптоми на андропаузата, без да се отдава нужното внимание на хормоналния дисбаланс. С други думи, лекарите се задоволяваха с лечение на отделните симптоми, без да се коригират причините за възникването им.

Благодарение на натрупаните познания в областта на експерименталната медицина, ендокринологията, повишаване достъпността и диагностичните възможности на хормоналните изследвания, както и създаването на ефективни препарати за корекция на хормоналните нарушения стана ясно, че много от проблемите на мъжете в напредваща възраст могат успешно да се решават.

Все повече лекари отделят сериозно внимание и се ангажират с проследяване и коригиране на нарушения хормонален баланс при мъжа и този подход успешно заменя стандартното симптоматично лечение.

Проявленията на андропаузата са свързани с прогресивно намаляващите нива на свободния тестостерон, докато нивото на естрогените (женските полови хормони) остава същото или относително нараства. След 30-та година при мъжа на всеки 10 години нивото на тестостерона намалява с 10 процента. Едновремено с това друг фактор в организма, наречен свързващ половите хормони глобулин (Sex Binding Hormone Globulin или SHBG) нараства. Този фактор свързва част от тестостерона и останалия несвързан хормон (свободен тестостерон) е този, който е биологично активен. За оценка нивото на тестостерона определящо значение има измерването на свободния тестостерон, а не свързания или общия.

Извън добре известното му действие за поддържане на сексуалната и уринна функции мъжкия полов хормон тестостерон има редица не така добре известни действия, влияещи върху цялостния метаболизъм на организма. Като анаболен хормон той активно участва в синтеза на тъканните протеини. Недостигът му в организма има пряко отношение към намаляване на мускулната маса, съединителната тъкан и костната плътност. Намалението на мускулната маса се отнася и за сърдечния мускул и това е причина за прогресиращата сърдечна слабост при мъже с намален тестостерон, без да има нарушения в кръвоснабдяването на сърцето. Редица проучвания доказват, че намаленото ниво на тестостерон води до покачване нивото на холестерол, фибриноген, триглицириди и инсулин. Намалява еластичността на кръвоносните съдове на сърцето, повишава се кръвното налягане и нараства натрупването на мазнини по корема, което е предпоставка за увеличен риск от инфаркт.

Във възрастта между 40 и 70 г. вследствие на намаленото ниво на тестостерон костната плътност намалява с 15%. С напредването на възрастта, по подобие на менопаузата при жената, нараства и рискът от костни промени (остеопороза) и костни фрактури. След 50 г. възраст един от осем мъже е със остеопороза.

Научни изследвания установяват връзка на затлъстяването при мъжете с ниско ниво на тестостерон и високо на естрогени. От друга страна, наднорменото тегло е доказан рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и диабет тип-2.

Тестостеронът влияе и върху имунната система. При болни с авто-имунни заболявания (ревматоиден артрит, мултиплена склероза, лупус ериматодес) прилагането на тестостерон води до подобрение на апетита, повишаване на телесното тегло, улеснява заздравяването на рани и повишава резистентността към инфекции.

Ниското ниво на тестостерон е основна причина за редица физически, мисловни и емоционални промени при възрастните мъже. Според д—р J. Wright те включват: липсата на способност за концентрация, понижено настроение и емоционалност, стигащо до депресия, раздразнителност, безпокойство, обща слабост и умора, нарушения в паметта, хипохондрия, намален интерес към околните.

Липсата на адекватно ниво на тестостерон е причина за сериозни сексуални неблагополучия. В тези случаи проблемите са свързани с намаленото желание (либидо) за полови контакти и нарушения в ерекцията. Повишеното ниво на естрогени също допринася за сексуалните нарушения, тъй като естрогенните молекули блокират тестостероновите рецептори и с това предотвратяват възможността за специфични за тестостерона биохимични въдействия върху нерви, кръвоносни съдове и мускули.

Преобладаващото доскоро разбиране за тестостерона, като фактор отговорен за развитието на аденом и рак на простатната жлеза при мъжете над 45 години губи все повече привърженици. В научната литература се натрупват все повече факти за водещата роля на повишените нива на дехидротестостерон и естрогени за развитието на доброкачествената простатна хиперплазия. Други изследвания показват, че високите серумни нива на тестостерон не са рисков фактор за развитие на простатно заболяване.

Опасенията за възникване на простатен рак при мъже в андропауза и лекувани с тестостерон се основават преди всичко на факта, че спирането на продукцията на тестостерон в организма преустановява туморния растеж в простатната жлеза. От друга страна научните данни показват, че ниското ниво на тестостерона при възрастните мъже не предотвратява развитието на простатния рак т.е. тестостеронът не е рисков фактор за развитие на простатен карцином. Според едно проучване на Life Extension в MEDLINЕ за ролята на тестостерона при развитието на простатния рак, от 27 публикации върху тематиката 21 показват, че тестостеронът не е рисков фактор за развитие на простатен рак, 5 от тях показват, че мъже с по-високи стойности на тестостерон са с по-висок риск и едно е неутрално.

С оглед снижаване на риска от прогресиране на раково заболяване, в резултат на използване на тестостеронови препарати за коригиране на андропаузата, е наложително преди започване на лечението задължително да се направят изследвания, които изключват раково заболяване и в хода на лечението да се правят редовни изследвания на PSA и ректално туширане на простатната жлеза.

При мъже с напреднал аденом на простатната жлеза хормоналното лечение трябва също да се провежда внимателно. Известно е, че тестостеронът може да се превърне в естрогени чрез ензимни реакции. Покачването на нивото на тестостерон може да доведе до нарастване на естрогените, чрез тези ензимни реакции и от там прогресиране на аденома на простатната жлеза. За да се предотврати това, може едновременно с тестостероновата терапия да се използват медикаменти (Arimidex), блокиращи производството на естрогени или медикаменти (Proscar, Avodart), блокиращи превръщането на тестостерон в дехидротестостерон (DHT), който е друг фактор стимулиращ простатния растеж.

Съществена роля в проявите на андропаузата играе и повишените нива на естрогените. Естрогените, в условията на намалено ниво на свободен тестостерон изместват тестостерона от клетъчните рецептори с което преустановяват въздействието му. При насищане на клетъчните рецептори в областта на хипоталамуса на мозъка с естрогени то сигналите към питуитарната жлеза се преустановяват и се спира производството на лутеотропен хормон, отговорен за нормалната продукция на тестостерон в тестисите. Редица изследвания през последните години показват, че свързването на естрогени с рецепторите за тестостерон в простатната жлеза води до стимулиране на растежа на простатните клетки. За нарушения хормонален баланс от съществено значение е и възможността с напредване на възрастта тестостеронът да се конвертира в естрогени. Това е и причината и обяснението, че в някои случаи внасянето в организма на тестостерон не води до изчезване на симптомите на андропаузата. Повишеното ниво на естрогени води и до повишена продукция на свързващия половите хормони глобулин (SGBG), който свързва свободния тестостерон в кръвта, което преустановява свързването му с клетъчните рецептори. Едно от най-сериозните последствия на покачване нивото на естрогениете е завишения риск от сърдечно-съдови усложнение – инфаркт, инсулт и др. Блокиращото въздействие на естрогените върху тестостероновитне рецептори води и до сексуални проблеми (намалено либидо и ерекция) с напредването на възрастта. Стимулирането на простатния растеж от естрогените води до увеличение на простатната жлеза и нарушения в уринирането.

Фактори допринасящи за нарушения баланс естрогени – тестостерон при мъжа.

Най-често срещаните фактори, извън този на възрастта, са:

  • Повишено ниво на ензима ароматаза. Този ензим е отговорен за превръщането на тестостерона в естрогени. С напредване на възрастта количеството на този ензим се увеличава и това допринася за снижанване нивото на тестостерона. Блокиране действието на този ензим с различни препарати намалява нивото на естрогените и възстановява нивото на свободния естроген да това на младата възраст.
  • При здравите индивиди повишените нива на естрогени и свързващите половите хормони глобулини се регулират от черния дроб, който преработва излишните естрогени. Тази функция на черния дроб може да се наруши по различни причини: възраст, алкохол, интоксикация с различни медикаменти.
  • Затлъстяване. Мастните клетки в организма са основен источник на производство на ензима ароматаза. Ниското ниво на тестостерона води до натрупване на мазнини в организма и най-вече на коремната стена. От друга старана натрупаните мазнини увеличават нивото на ароматаза превръщаща тестостерона в естрогени. Ето защо при мъжете с наднормено тегло възстановяването на хормоналния баланс е от съществено значение
  • Недостиг на Цинк. Този минерал е естествен инхибитор на активността на ензима ароматаза и дефицитът му води до повишение нивото на естрогени.
  • Промените в стила на живот, като намаляване употребата на алкохол, приемането на храни богати на животински мазнини и избягване на застоялия живот могат да подобряване на чернодробната функция, който преработва прекомерните количества на естрогени и SGBG

Лечението на андропаузата включва заместителна терапия с тестостеронови препарати, препарати стимулиращи тестостероновата продукция, препарати подтискащи продукцията на естрогени и DHT, хранителни добавки, диета и стил на живот.

Противопоказани за лечение с хормонално заместваща терапия са болните с рак на простатната жлеза и рак на гърдите.

За постигане на максимална ефективност от лечението и избягване на рискови фактори за активиране на недиагностицирани тумори на простатната жлеза преди лечението е необходимо да са направят редица изследвания, както и преглед на простатната жлеза. В хода на хормоналното лечение се правят контролни хормонални изследвания на всеки 30—45 дни до 5—тия месец, а след това на 6 месеца.

Изследванията преди лечението включват:

  • ПКК с РУЕ, Биохимия (кр. захар, изследвания за бъбречна и чернодробна функция, липиди);
  • TSH;
  • Свободен и общ Testosteron;
  • Estradiol;
  • DHT (Дехидротестостерон);
  • DHEA; (Дехидроепиандростерон);
  • PSA (Простат-специфичен антиген);
  • Homocystein;
  • LH (Лутеотропен хормон);
  • SHBG (свързващ половите хормони глобулин)

Медикаменти използвани за лечение на андропаузата:

Тестостерон. Тестостероновите препарати се предлагат под формата на таблетки, ампули, пелети, пластири и кремове.

Таблетните препарати на тестостерон имат недостатъка, че хормона бързо се резорбира от червата и преминава през черния дроб, където значителна част от него се разгражда.

Инжекционните форми на тестостерон имат предимството, че директно навлизат в кръвоносните съдове и се намалява възможността за разграждането му. При по-новите депо препарати, достъпът до кръвта се осъществява постепенно и това дава възможност за по-рядко прилагане – инжектиране на всеки 2 до 4 седмици. Недостатъци са трудното подържане на постоянно ниво на тестостерона.

При пелетите, с игла се вкарва подкожно тестостерон на кристали, който се освобождава бавно. Предимството е постепенното нарастване на тестостероновото ниво за продължителен период от време. Недостатък е трудното определяне на подходящата дозировка и болезнеността при инжектирането.

При пластирите тестостерона се освобождава бавно през кожата, като се избягва преминаването му през черния дроб. Залепването на пластир на кожата един път дневно имитира естествения тестостеронов цикъл. Недостътък е дразнененето на кожата от пластира, проявяващо се със зачервяване.

През последните години се налага все повече използването на тестостеронов гел за заместителна терапия. Намазването на кожата с гела нормализира тестостероновото ниво за 24 часа. За разлика от кожните пластири дразненето на кожата е по-малко. Към недостатъците може да се отнесе по-високата цена на лечението в сравнение с другите тестостеронови форми.

Хорионгонадотропин (HCG). Използва се в случаите, когато има снижени нива на LH (Лутеотропен хормон), който стимулира продукцията на тестостерон от тестисите. Лечението е инжекционно.

Натурален Прогестерон (Progesteron). Прогестеронът е хормон, чието ниво след 60-те години също намалява и това води увеличаване конверсията на тестостерон в дехидротестостерон. Основавайки се на действието му на редуктаз инхибитор и антагонист на естрогените, той се използва в алтернативната медицина под формата на натурален прогестеронов крем за корекция на симптомите на андропаузата и за лечение на простатния аденом. Не се препоръчва използването на фармацевтични препарати.

Arimidex (Anastrazole). Медикаментът инхибира ензима ароматаза, което снижава продукцията на естрогени. Използва се таблетна форма в много ниска доза.

Proscar (Finasterid). Медикамент, който подтиска ензима 5-алфа-редуктаза, превръщащ тестостерона в дехидротестостерон. Намаленото производство на дехидротестостерон води до намаляване размера на простатната жлеза, намалява обструкцията и подобрява уринирането. Медикаментът се използва широко за лечение на аденом на простатната жлеза.

Avodart (Dutasteride) е втора генерация 5-алфа-редуктаз инхибитор, който подтиска тип 1 и 2 ензими отговорни за превръщането на тестостерон в дехидротестостерон, причиняващ простатно разрастване. Използва се за лечение на аденом на простатната жлеза.

Препарати от групата на хранителните добавки, използвани за корекция на хормоналния дисбаланс и лечение на простатния аденом:

Urtica dioica. Екстракт от коприва съдържа компоненти, които се свързват с SHBG, намалявайки свързването на тестостерона с SHBG и от там свързването на SHBG с простатната жлеза, което води до разрастване на простатната жлеза. Садържащите се в него фитостероли проявяват и мощно противовъзпалително действие. Наблюдава се синергизъм на действие от комбинацията на екстракт от Urtica dioica с екстракт от Pygeum. Приложението на тази комбинация при 2080 пациенти с ДПХ е показало значимо подобрение в симптоматологията при преобладаващата част от тях.

Цинк. Експериментални проучвания установяват двойното му действие в организама, като инхибитор на ензимите редуктаза и ароматаза. Простатната жлеза има голям афинитет към цинка и няма друг орган в организма с такова високо съдържание на цинк. Наблюдавани са корелации между ниското ниво на цинк и ниското ниво на тестостерон. При рак на простатната жлеза, съдържанието му е 10 пъти по-ниско от това при нормална простатна жлеза или аденом на простатата. Играе съществена роля в поддържане на имунитета на организма. Препоръчвана доза от 50 до 100 mg. дневно.

Зелен чай. Действа като инхибитор на ензима редуктаза. Експериментални данни показват възможности за превенция и повлияване на простатния карцином.

Lycopen. Инхибира ензима редуктаза и намалява простатните цитокини IGF-I и IL-6, които се считат за рискови фактори за развитието на простатен карцином.

Saw palmetto. Вид палма, характерна за северна Америка. Екстрактът от това растение се ползва с широка популярност за лечение на симптоматиката от ДПХ. Редица експериментални проучвания установяват, че активната съставка на този екстракт са мастни киселини и стероли (фитостероли), които въздействат върху простатната жлеза по три основни механизма: инхибират ензима 5-редуктаза, свързването на DHT с андрогенните рецептори на простатната клетка и блокират ефекта на естрогените върху простатната тъкан, т.е. действат и като ароматазен инхибитор. Множество клинични проучвания доказват ефективността на екстракта от Saw Palmetto по отношение намаляване симптомите от ДПХ и подобряване на уродинамичвните показатели.

vChrysin. Биофлавоноид, който е извлечен от различни растения. Представлява натурален инхибитор на ароматазата, с което намалява количеството на конвертирания тестостерон в естрогени. В сравнение с останалите флавоноиди от растителен произход (genstein, rutin, catechin), той е най-мощния ароматазен инхибитор и по активност не отстъпва на ароматаз-инхибиращите медикаменти. Установено е, че усвояването му в организма са подобрява значително при едновременното приемане на Piperine.

Gamma Linolenic Acid (GLA), Alpha Linolenic Acid (ALA). Представляват ненаситени мастни киселини от растителен произход, изключително важни за градивните процеси в организма. Има доказателства, че инхибират ензима 5-алфа редуктаза.

Диета и стил на живот

Освен хормоналното медикаментозно лечение при мъже с прояви на андропауза, за подобряване на общото здравословно състояние, съществено могат да допринесат и не-медикаментозни методи, като диета и стил на живот.

Диетата трябва да съдържа храни, богати на съставки допринасящи за подобряване на хормоналния баланс. Препоръчваните храни включват: пресни зеленчуци, растителни семена (особено тиквени и слънчогледови семки, сусам), покълнали семена, морски продукти, От храната трябва да се изключат животинските мазнини. Наличието на пестициди и хербициди в храната води до естрогено-подобен ефект върху хормоналния баланс. Приемането на достатъчно количество мултивитамини, соли и особено цинк подпомага продукцията на тестостерон и ограничават свръхпродукцията на естрогени. Предпазващ ефект срещу остеопорозата има приемането на калций и VIt.D. При мъже до 50 г. дневната доза е 1000 мг. калций и 400 UI VIt. D, а при тези над тази възраст, съответно 1500 и 800 UI.

Промяната в стила на живот включва основно засилване на физическата активност и избягване приема на алкохол.

Ежедневните физически упражнения подобряват костната и мускулна системи и подобряват общото самочувствие. Натоварванията трябва да се увеличават постепенно. Трябва да се поддържа телесно тегло в граници близки до нормалното.

Алкохолът въздейства върху функцията на черния дроб и пречи на преработването на излишните естрогени в организма. Препоръчва се ограничаване на консумацията на алкохол.

Таблица за оценка на симптоматиката (Симптоматичен индекс) при андропауза
Симптоми Нямам Леки Умерени Силни Много силни
1. Чувствате ли намаление на общото ви здравословно състояние ? 1 2 3 4 5
2. Имате ли болки в мускулите и ставите? (болки ниско в кръста, ставите, целия гръб) 1 2 3 4 5
3. Имате ли прекомерно изпотяване (неочаквани епизоди на изпотяване, топли вълни без физическо усилие) 1 2 3 4 5
4. Имате ли проблеми със съня? (трудно заспиване, ранно събуждане, неспокоен сън, безсъница, чувство за умора след ставане от сън) 1 2 3 4 5
5. Чувствате ли често умора и нужда за сън? 1 2 3 4 5
6. Имате ли раздразнимост? (чувство за агресивност и безпокойство за дребни неща) 1 2 3 4 5
7. Нервен ли сте? (вътрешно напрежение) 1 2 3 4 5
8. Изпадате ли в паника лесно? 1 2 3 4 5
9. Имате ли физическо изтощение? ( ограничена активност и работоспособност, липса на интерес и желание за активност) 1 2 3 4 5
10. Имате ли намаление в мускулната сила? 1 2 3 4 5
11. Липсва ли ви настроение, тъжен ли сте, имате ли липса на заинтересованост? Депресиран ли сте? 1 2 3 4 5
12. Чувствате ли, че възможностите ви са отминали? 1 2 3 4 5
13. Чувствате ли се ненужен и безполезен ? 1 2 3 4 5
14. Имате ли намаление на растежа на брадата ? 1 2 3 4 5
15. Имате ли намаление във възможността и честотата на извършване на полов акт ? 1 2 3 4 5
16. Имате ли намаление на броя на сутрешните ерекции ? 1 2 3 4 5
17. Имате ли намаление на половото желание (либидо) ? 1 2 3 4 5
Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…