Рак на стомаха

stomach-cancerЗаболяването се среща най-често във възрастта между 40 и 70 г. Съотношението на заболелите по пол е 1,7:1 за мъже и жени.

В САЩ честотата на заболяемост от стомашен рак е намаляла през последните 50 години, като това се отдава в промененото хранене на американците. Статистическите данни за 2003 г. показват, че заболяването се нарежда на 13 място по ракова смъртност и годишно от него загиват над 12 000 души в САЩ.

По данни на Българския национален раков регистър за 2002 г. ракът на стомаха е представен със 7,5% от всички тумори при мъжа и 5,3% от туморите при жената. През същата година общият брой на регистрираните нови случаи с рак на стомаха е 1909, а починали от заболяването са 1674. Подобно на другите страни и у нас се наблюдава намаление на случаите със стомашен рак за периода 1981 – 2002 г.

Над 95% от злокачествените тумори на стомаха са представени от аденокарцинома.

Рисковите фактори за развитие на стомашен рак включват:

  • фамилна аденоматозна полипоза;
  • стомашни аденоми;
  • установена биопсично стомашна дисплазия и метаплазия;
  • хроничен атрофичен гастрит;
  • инфекция с Helicobacter pylori;
  • вроден неполипозен колоректален рак;
  • история на частично отстранен стомах с давност повече от 20 години;
  • пернициозна анемия;
  • тютюнопушене.

В преобладаващите случаи диагнозата се поставя късно, тъй като около 80% от пациентите в ранен стадий са без оплаквания. В късните стадии най-честите симптоми са загуба на тегло, болки в корема, гадене и позиви за повръщане и симптоми свързани с язвено заболяване на стомаха. За диагностициране му водещо значение имат езофагодуоденоскопията и рентгеново изследване с контрастни материали (бариева каша).

След откриването на тумор в стомаха следващата стъпка е извършването на допълнителни изследвания (КТ, ехография, биопсия), които да установят дали има разсейки и да се определи стадия на заболяването. Стадирането на заболяването дава важна информация за дълбочината на прорастване на тумора в стомашната стена и наличието или не на лимфни разсейки и прорастване в околните органи и е определящо по отношение на прогнозата на заболяването.

Класическите методи за лечение включват хирургична операция, лъчетерапия и химиотерапия.

Водещ метод за лечение е хирургичното отстраняване на тумора. Видът на операцията се определя в зависимост от местоположението на тумора и разпространението на процеса. При дифузно разпространен тумор и такъв в средната част на стомаха се налага цялостно отстраняване на стомаха. При локализации в горната и долна трета на стомаха се извършва частичното му отстраняване, понякога с част от хранопровода или червата. В ранните стадии 5 годишната преживяемост след оперативно лечение е 90%. С напредване на стадия преживяемостта прогресивно намалява. Като се има предвид, че заболяването се открива късно в преобладаващите случаи, резултатността от лечението като цяло е ниска и 5 годишната преживяемост, за всички случаи, не надхвърля 23% по данни от САЩ.

В едно клинично проучване на Cenitagoya GF и сътр. публикувано през 1998 г. са проследени резултатите от оперативното лечение на 286 болни с рак на стомаха с различни стадии на заболяването. Оперативната смъртност е 6,5%. Пет годишната преживяемост за всичките стадии е 12,2%. В зависимост от дълбочината на проникване в стомашната стена 5 годишната преживяемост в случаите с ранен стадий (тумор ограничен в лигавицата и подлигавицата) е 94,1%, при тумори обхващащи частично мускулатурата на стомаха 44,4% и 22% при тези с обхващане на цялата стомашна стена. Пет годишната преживяемост при всички случаи с възможност за радикално отстраняване на тумора при частично резициран (отстранен) стомах е 51% и 29% при тези с тоталното отстранен стомах. При по-напредналите случаи с възможност за радикално отстраняване на тумора преживяемостта е 35%, за тези с частично резициран стомах и 21% за тоталната стомашна резекция.

Лъчетерапия. Ефективността на метода при самостоятелното му приложение е ограничена. Най-често намира приложение в схеми за комбинирано лечение с химиотерапия след оперативно отстраняване на тумора и за палиативно лечение, за намаляване болките и кървенето при напреднали тумори. Страничните ефекти от лечението включват гадене, позиви за повръщане, обща уморяемост и отпадналост, промени в кръвната картина.

Химиотерапия. Възможностите на метода за самостоятелно приложение са ограничени. Най-често се използва в комбинация с оперативно лечение. Целта в тези случаи е да се унищожат остатъчни туморни клетки след оперативното лечение, да се намали възможността за рецидив на заболяването след операцията и да се удължи преживяемостта на болните. Химиотерапията може да се проведе и преди оперативното лечение с оглед да се намали размера на тумора и да се подпомогне радикалното му отстраняване. Страничните ефекти от лечението включват: обща отпадналост, гадене и повръщане, косопад, промени в кръвната картина.

Комбинирано лечение. Незадоволителните резултати от лечението с отделните методи са причина основните усилия през последните години да се насочат към комбинирането им с оглед да се подобри ефективността и преживяемостта на болните.

Резултатите от множество проучвания върху комбинираното приложение на лъчетерапия и химиотерапия дава възможност за удължена преживяемост в 10% до 20% от лекуваните болни.

Wydmanski J и сътр. представят през 2005 г. резултатите си при 42 болни с локално напреднали тумори на стомаха. Лечението включва оперативно отстраняване на тумора в комбинация с лъчетерапия и химиотерапия. Тригодишният период без рецидив на заболяването и общата преживяемост на лекуваните болни са 29% и 31% съответно. Три годишната преживяемост за болните в различни стадии на заболяване (ІІ, ІІІ и ІV) е съответно 67%, 24% и 17%.

Първична профилактика.

Ракът на стомаха в около 2/3 от случаите се открива късно – ІІІ или ІV стадий. Ранното откриване на заболяването е възможно само с използване на рентгенови и ендоскопски изследвания. Тези изследвания трябва да се правят при пациенти с рискови фактори и тези със стомашни оплаквания и неясни симптоми за стомашно заболяване. В случаите със стомашна метаплазия и атрофичен гастрит периодично (на всяка една до три години) трябва да се правят ендоскопски изследвания с взимане на биопсия. На ендоскопско изследване подлежат и пациентите с фамилна обремененост и тези със симптоми след стомашна операция преди 15 и повече години. Профилактичните мерки трябва да включват и диетично хранене, избягване на тютюн и алкохол и лечение на инфекции с Helicobacter pylori.

Интегративна онкология или как ние лекуваме онкологичните заболявания

Основавайки се на основните принципи на интегративната онкология ние предлагаме на лекуваните от нас болни следния подход:

  • Преди всичко болният трябва да разбере, че диагнозата рак не е равнозначна на смърт! След първите емоционални тежки моменти, след като е поставена тази диагноза, изключително важно е болният да не остава сам и да не губи надежда. Добрата психологична нагласа за борба с тежкото заболяване, сама по себе си е мощен лечебен фактор и изискване, без което не може да се очакват сериозни лечебни резултати и при най-добра лечебна тактика;
  • Ние вярваме, че във всеки организъм има сериозни регенеративни възможности, които при подходящо стимулиране и използване могат да променят сериозно хода и изхода от заболяването;
  • Лечението при нас е насочено не към отделните симптоми на заболяването, а към целия организъм и неговата индивидуалност. Насочено е, както към регулиране и подобряване на общото функционално състояние на организма, така и към физиологията на туморната клетка, целящо преустановяване на туморния растеж;
  • Първата стъпка от цялостния лечебен процес е да се преустанови растежа на тумора. След това, усилията, трябва да се насочат към регресия на тумора и евентуално достигане до стадий, в който той изчезва напълно;
  • Първостепенно внимание при лечението се отделя на повишаване на качеството на живот на болния и използване на природосъобразни методи на лечение.

Преди изготвяне на терапевтичната програма за всеки отделен болен, с помощта на съвременните диагностични методи, ние правим цялостна оценка на функционалното състояние на организма, размера на туморния процес и стадия на заболяването.

Изготвяме диетична програма основно насочена към елиминиране на животинските мазнини, въглехидрати и токсични фактори от хранително естество и снабдяване на организма с необходимите му витамини и минерали. Съобразено с вида на туморното заболяване и стила на живот на болния се определят препоръките за отстраняване на рисковите фактори. Отделя се внимание на психологическото състояние на болния и се предприемат мерки за подобряване психо-емоционалното му състояние и отстраняване на стреса. Предпочитани методи са лечение с психотерапия, медитация, упражнения за вътрешен самоконтрол (визуализация), йога упражнения, хипноза, терапия с музика.

Основен и водещ метод в цялостната ни програма е Инсулин-потенцираната терапия (ИПТ). Съобразено с хистологичната диагноза и чувствителността на тумора към различни цитостатици се определя подходящата противотуморна комбинация и дозировка (10 пъти по-ниска от тази при стандартната химиотерапия!). Към лечението се добавят и медикаменти и препарати насочени към подобряване на функцията на отделните органи и системи, отстраняване на токсичните продукти от организма и доставка на жизнено важни витамини и минерали. В интервалите между отделните апликации на ИПТ се дават медикаменти, които подтискат туморната ангиогенеза, средства за подобряване на функцията на черния дроб и стомашно чревния тракт и стимулатори на имунната система.

След завършване на лечението с ИПТ на болния се изготвя индивидуална програма за подържащо лечение, включващо диета, средства за детоксикация, препарати от групата на хранителните добавки и имуностимуланти.

За подсилване на ефекта от лечението на ИПТ използваме и редица други методи като: инфузионна терапия с високи дози Витамин С (30,0 до 60,0 гр.) и други витамини и минерали, хипертермия, фитотерапия, кислородотерапия, имунотерапия, фотодинамична терапия, магнитотерапия, лазер терапия и др.

В подходящи случаи, след постигане намаляване на туморния размер, насочваме болните за оперативно лечение за отстраняване на остатъчния тумор.

Литература:

  1. Ш. Данон, Здр. Валерианова, Цв. Иванова. Български национален раков регистър, София. Cancer incidence in Bularia 2002.
  2. Bese NS, Buyukunal E, Ozguroglu M, Demir G, Yildirim A, Mandel NM, Toxicity and survival results of a phase II study investigating the role of postoperative chemo-radioimmunotherapy for gastric adenocarcinoma. Strahlenther Onkol. 2005 Oct;181(10):652-9
  3. Demirelli F, Serdengecti S, Toxicity and survival results of a phase II study investigating the role of postoperative chemo-radioimmunotherapy for gastric adenocarcinoma. Strahlenther Onkol. 2005 Oct;181(10):652-9.
  4. Cenitagoya GF, Bergh CK, Klinger-Roitman J Аprospective study of gastric cancer. Real 5-year survival rates and mortality rates in a country with high incidence. Drug Surg 1998; 15(4): 317-22.
  5. Gunderson LL, Burch PA, Donohue JH.: The role of irradiation as a component of combined modality treatment for gastric cancer. J Infus Chemother. 1995 Summer;5(3):117-24.
  6. Hazard L, O’Connor J, Scaife C: Role of radiation therapy in gastric adencarcinoma. World J Gastroenterol. 2006 Mar 14;12(10):1511-20.
  7. Kretzschmar A, Schlag PM. Efficacy of current adjuvant and neoadjuvant therapeutic concepts in gastric cancer? Zentralbl Chir. 2006 Apr;131(2):121-5.
  8. Layke J C, D.O., Lopez P P, M.D., Gastric Cancer: Diagnosis and Treatment Options. American Family Physician; 2004, 1133-40.
  9. Wydmanski J, Suwinski R, Miszczyk L, Maka B, Maciejewski B. Evaluation of tolerance and efficacay of postoperative combined radiotherapy and chemotherapy in locally advanced gastric cancer. Przegl Lek. 2005;62(12):1431-5.
Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…