Рак на панкреаса

РАК НА ПАНКРЕАСА

pancreatic-cancer-therapyТуморите на панкреаса се отличават с не висока честота, трудно повлияване от лечението и висока смъртност.

През 1997 г. в България са регистрирани 739 нови случая, от които мъжете са 444, а жените 295. Заболяването заема 3,02 % от всички туморни случаи, а починалите от заболяването през същата година са 740 или 4,6% смъртност.

Лечението с конвенционалните методи е малко ефективно и продължителността на живота на лекуваните болни е ниска. По данни на National Pancreas Fondation, USA преживяемостта на лекуваните болни след първата година е 18% и 4% на 5-та година.

Епидемиологични проучвания са доказали връзката между заболяването и редица фактори като:

  • възраст – заболяемостта е по-честа в напреднала възраст;
  • пол – сред заболелите преобладават мъжете;
  • раса – чернокожите боледуват по-често в сравнение с останалите раси, евреите боледуват по-често, вероятно поради наличие на генетични
  • мутации в някои еврейски фамилии;
  • употреба на тютюн и алкохол – сред пушачите заболяемостта е 3 пъти по – висока;
  • хроничен панкреатит, диабет и оперирани по повод на стомашна язва;
  • прекомерно тегло;
  • заседнал стил на живот (обездвижване);
  • работа в среда с вредности – петролни продукти, органични разтворители и други химикали.

Откриването на тумори на панкреаса в ранни стадии е изключително трудно, тъй като проявите на заболяването се срещат, когато туморът е напреднал значително и обхваща околните органи.

При съмнение за тумори на панкреаса се назначава изследването на туморните маркери СА-19-9 (карбохидратен антиген 19-9), ТРА (тъканен плазминогенен активатор) и СА50 (карбохидратен антиген 50). Диагностичните възможности на тези тестове са в рамките на 70% чувствителност и специфичност 87%, което налага използването и на други диагностични методи.

Хирургичното лечение. В случаите, когато туморът е отстраним, най-често се използва операцията на Whippel или панкреатодуоденектомия, при която се отстранява главата на панкреаса, заедно с целия дванадесетопръстник, жлъчния мехур и канал и понякога част от стомаха. Краят на жлъчния и панкреасен канали се свързва с червата за отичане на жлъчни и панкреасни сокове. Операцията е подходяща в 10%-15% от случаите и е свързана с доста усложнения (инфекция, кървене, самосмилане на пакреаса), смъртност достигаща 15% и 5-годишна преживяемост от 10%. По хирургичен начин може да се отстрани и целият панкреас, заедно с жлъчния мехур и канал, далака, част от тънките черва и стомаха. Операцията се нарича тотална панкреастомия. Тя също е високо рискова и при нея след операцията трябва да се използват инсулин и панкреатични ензими. При ендокринни тумори се използва операция наречена дистална панкреастомия, при което се отстранява опашката на панкреаса.

Оперативното лечение се прилага и в случаите, когато не може да се отстрани туморът радикално, но се налага да се облекчат симптомите на заболяването. В тези случаи оперативното лечение е палиативно. Палиативните операции включват:

  • хирургичен байпас при запушване на жлъчните пътища от тумора -оперативно жлъчния канал се извежда и свързва с червата заобикаляйки тумора;
  • поставяне на стент (тръбичка) в жлъчния канал за осигуряване отичането на жлъчката от обхванатия от тумора канал;
  • при болки, неповлияващи се от медикаменти, може да се прережат нервите, по които се предават болковите импулси или да се инжектират с алкохол;
  • ако стомахът е обхванат от тумора и не може да функционира, то тогава може да се направи стомашен байпас, при който незасегнатата част от стомаха се свързва с червата, заобикаляйки тумора.

Лъчетерапия. Лечението може да се поведе преди оперативно или след оперативно лечение. С оглед подобряване на лечебните резултати лъчетерапията може да се комбинира с химиотерапия. Самостоятелното използване на лъчетерапията може да намали болката и да удължи живота на болните.

В последно време в някои центрове се използва интраоперативно облъчване с високо енергийни частици (електрони) при което е възможно да се използва висока доза на облъчване на тумора, без това да засегне околните органи.

Страничните ефекти от лечението включват кожни промени на мястото на облъчването, гадене, повръщане, обща отпадналост.

Химиотерапия. Най-често се използва в случаите, когато туморът е обхванал околните органи или има дистантни метастази. Химиотерапията не може да премахне тумор, но може да намали оплакванията и да удължи преживяемостта на болните, когато се използва в комбинация с оперативно лечение и лъчетерапия.

Стандартната химиотерапия включва използването на цитостатика 5- Fluorouracil (5-FU). Процентът на повлияните с този препарат не надвишава 20%.

През последните години по-добри резултати показва самостоятелното използване на цитостатика Gemcytabine (Gemzar) с повлияване в 20% – 30% от случаите и 1 годишна преживяемост от 18%.

На базата на експериментални проучвания е установена хормонална чувствителност на туморите на панкреаса. Резултатите от клиничните изпитания на комбинация от химиотерапия с хормоналния препарат Tamoxifen са противоречиви. В различни клинични проучвания са изпитвани и други цитостатици като Paclitaxel, Docetaxel, Ifosfamide, Cisplatin, самостоятелно или в комбинации. Получените резултати до момента не показват съществено предимство по отношение процента на повлияните и продължителността на живота.

Страничните ефекти от химиотерапията включват гадене и повръщане, разязвяване на устната лигавица, податливост към инфекции поради намаляване на белите кръвни клетки в кръвта, безапетитие, отпадналост и лесна уморяемост.

Нови препарати за лечение

В ход са множество проучвания върху ефективността на препарати с различен механизъм на действие. Проучват се терапевтичните възможности на нови цитостатици – Campothecin и Rubitecan. Предварителните клинични проучване на препарата Rubitecan.показват повлияване в 31,7% с преживяемост 18,6 месеца.

Различни противотуморни ваксини като Oncophag, GM-CSF и Onyx-015 са във фазата на начални проучвания.

Препаратът TNP-470 е инхибитор на туморната ангиогенеза и е показал ефективност в лабораторни и експериментални проучвания.

Препаратът R115777 е блокатор на ензима фамезил трансфераза (famesyl transferase). Този ензим е отговорен за функционирането на клетките със специфични генетични мутации при преобладаващата част от болните с тумори на панкреаса. Блокирането на този ензим води до загиването им.

Интегративен подход при лечението ракa в нашата практика.

Основавайки се на основните принципи на интегративната онкология ние предлагаме на лекуваните от нас болни следния подход.

  • Преди всичко болният трябва да разбере, че диагнозата рак не е равнозначна на смърт! След първите емоционални тежки моменти, след като е поставена тази диагноза, изключително важно е болният да не остава сам и да не губи надежда.
  • Добрата психологическа нагласа за борба с тежкото заболяване, сама по себе си е мощен лечебен фактор и изискване, без което не може да се очакват сериозни лечебни резултати и при най-добра лечебна тактика.
  • Ние вярваме, че всеки организъм има сериозни регенеративни възможности, които при подходящо стимулиране и използване могат да променят сериозно хода и изхода от заболяването.
  • Лечението при нас е насочено не към отделните симптоми на заболяването, а към целия организъм и неговата индивидуалност. Насочено е, както към регулиране и подобряване на общото функционално състояние на организма, така и към физиологията на туморната клетка, целящо преустановяване на туморния растеж.
  • Първата стъпка от цялостния лечебен процес е да се преустанови растежа на тумора. След това усилията трябва да се насочат към регресия на тумора и евентуално достигане до стадий, в който той изчезва напълно.
  • Първостепенно внимание при лечението се отделя на повишаване на качеството на живот на болния и използване на природосъобразни методи на лечение.

Преди изготвяне на терапевтичната програма за всеки отделен болен, с помощта на съвременните диагностични методи, ние правим цялостна оценка на функционалното състояние на организма, размера на туморното образувание и стадия на заболяването. Изготвяме диетична програма, основно насочена към елиминиране на животинските мазнини, въглехидрати и токсични фактори от хранително естество и за снабдяване на организма с необходимите му витамини и минерали. Съобразено с вида на туморното заболяване и стила на живот на болния се определят препоръките за отстраняване на рисковите фактори. Отделя се внимание на психологическото състояние на болния и се предприемат мерки за подобряване психо-емоционалното му състояние и отстраняване на стреса. Предпочитани методи са лечение с психотерапия, медитация, упражнения за вътрешен самоконтрол (визуализация), йога упражнения, хипноза, терапия с музика.

Основен и водещ метод в цялостната ни програма е Инсулин потенцираната терапия (ИПТ). Съобразено с хистологичната диагноза и чувствителността на тумора към различни цитостатици се определя подходяща противотуморна комбинация и дозировка (10 пъти по-ниска от тази при стандартната химиотерапия!). Към лечението се добавят и медикаменти и препарати, насочени към подобряване на функцията на отделните органи и системи, отстраняване на токсичните продукти от организма и доставка на жизнено важни витамини и минерали. В интервалите между отделните апликации на ИПТ се дават медикаменти, които подтискат туморната ангиогенеза (способността на тумора да си създава собствена кръвоснабдителна система), средства за подобряващи функциите на черния дроб и стомашно чревния тракт и стимулатори на имунната система.

След завършване на лечението с ИПТ, на болния се изготвя индивидуална програма за подържащо лечение включващо диета, средства за детоксикация, препарати от групата на хранителните добавки и имуностимуланти.

За подсилване на ефекта от лечението на ИПТ използваме и редица други методи като: инфузионна терапия с високи дози Витамин С (30,0 до 60,0 g) и други витамини и минерали, хипертермия, фитотерапия, кислородотерапия, имунотерапия, фотодинамична терапия, магнитотерапия, лазер терапия и др.

В подходящи случаи след постигане намаляване на туморния размер насочваме болните за оперативно лечение за отстраняване на остатъчния тумор.

Литература:

  1. Bowles MJ, Benjamin IS. Cancer of the stomach and pancreas. BMJ. 2001 Dec 15; 323(7326):1413-1416.
  2. Bulgarian National Cancer Registri. Cancer Incidence in Bulgaria 2002. Volum XIII. 2005.
  3. Choi CW, Choi IK, Seo JH, Kim BS, Kim JS, Kim CD, Um SH, Kim JS, Kim YH.: Effects of 5-fluorouracil and leucovorin in the treatment of pancreatic-biliary tract adenocarcinomas. Am J Clin Oncol. 2000 Aug;23(4):425-8.
  4. Colucci G, Giuliani F, Gebbia V, Biglietto M, Rabitti P, Uomo G, Cigolari S, Testa A, Maiello E, Lopez M.: Gemcitabine alone or with cisplatin for the treatment of patients with locally advanced and/or metastatic pancreatic carcinoma: a prospective, randomized phase III study of the Gruppo Oncologia dell’Italia Meridionale. Cancer. 2002 Feb 15;94(4):902-10.
  5. Eckel F, Lersch C, Lippl F, Assmann G, Schulte-Frohlinde E: Phase II trial of cyclophosphamide, leucovorin, 5-fluorouracil 24-hour infusion and tamoxifen in pancreatic cancer. J Exp Clin Cancer Res. 2000 Sep;19(3):295-300.
  6. Keating JJ, Johnson PJ, Cochrane AM, Gazzard BG, Krasner N, Smith PM, et al. Prospective randomised controlled trial of Tamoxifen and cyproterone acetate in pancreatic carcinoma. Br J Cancer 1989;60:789-92.
  7. Life Extension: http://lefcms.lef.org/protocols/cancer/pancreatic_refs.htm
  8. Lim JE, Chien MW, Earle CC.Prognostic Factors Following Curative Resection for Pancreatic Adenocarcinoma: A Population-Based, Linked Database Analysis of 396 Patients. Ann Surg. 2003 Jan; 237(1): 74-85.
  9. Van Cutsem E, Aerts R, Haustermans K, Topal B, Van Steenbergen W, Verslype C.: Systemic treatment of pancreatic cancer. Eur J Gastroenterol Hepatol. 2004 Mar;16(3):265-74.
  10. Rosewicz S, Wiedenmann B. Pancreatic carcinoma. Lancet 1997;349:485.
  11. Tempero M, Plunkett W, Ruiz Van Haperen V, Hainsworth J, Hochster H, Lenzi R, Abbruzzese J.: Randomized phase II comparison of dose-intense gemcitabine: thirty-minute infusion and fixed dose rate infusion in patients with pancreatic adenocarcinoma. J Clin Oncol. 2003 Sep 15;21(18):3402-8. Epub 2003 Jul 28.
  12. Wang F, Herrington M, Larsson J, Permert J.:The relationship between diabetes and pancreatic cancer. Mol Cancer. 2003; 2: 4.
  13. Bowles MJ, Benjamin IS. Cancer of the stomach and pancreas. BMJ. 2001 Dec 15; 323(7326): 1413-1416.
Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…