Рак на бъбрека

renal-cancerРакът на бъбрека най-често произхожда от клетки, които покриват бъбречните каналчета и се нарича бъбречен аденокарцином или хипернефром. При децата обичайният тумор на бъбрека е туморът на Wilms.

В статистиката за раковата заболяемост в България туморите на бъбрека са групирани в рубриката рак на бъбрека и др. Годишно новорегистрираните случаи в тази рубрика са около 460. Починалите от заболяването през годината са около 260.

Характерно за заболяването е, че в ранните стадии не дава оплаквания и най-често първата му проява е кървавото оцветяване на урината, съпроводено с отделяне на продълговати съсиреци.

Рисковите фактори за развитие на бъбречните тумори включват:

    • Рискови фактори от околната среда. Тук влизат тютюнопушенето, работа в среда с азбест и тежки метали (кадмий) и излагането на радиация.
    • Редица проучвания сочат връзката на повишена ракова заболяемост с наднорменото тегло, продължителната диализа при болни с бъбречна недостатъчност и повишеното кръвно налягане. Не е ясно дали завишената заболяемост сред болните с високо кръвно налягане не се дължи продължителната употреба на медикаменти за снижаване на кръвното налягане. Счита се, че повишеното тегло при някои болни води до хормонални промени, които са отговорни за завишения риск в тези случаи.
    • Вродени или придобити генетични промени. Част от болните с рак на бъбрека имат вродено придобити един или няколко гена, които са в основата на развитието на заболяването. Обикновено при тези болни туморите са локализирани в двата бъбрека или са с множествена локализация.

Генетичните проучвания установиха, че хора с генетични мутации водещи до рядко срещаните синдроми, като този на Von Hippel- Lindau, както и Тuberous sclerosis имат завишен риск от развитие на тумори на бъбреците.

Засегнатите от синдрома на Von Hippel- Lindau развиват доброкачествени тумори на кръвоносните съдове в мозъка и гръбначния стълб (хемангиобластома) и имат повишен риск за развитие на тумори на бъбрека и надбъбречната жлеза. При около 50% от новодиагностицираните случаи заболяването е ограничено в бъбрека, при 25% заболяването обхваща и околните тъкани, при останалите 25% заболяването е с метастази в други органи на тялото – бял дроб, кости и др.

Резултатите от лечението са в определена връзка със стадия и разпространението на заболяването. Когато туморът на бъбрека е в ранен стадий и е ограничен само в бъбрека заболяването най-често е лечимо. Пет годишната преживяемост с тумори, ограничени в бъбрека, е в рамките на 90%, при тези с разпространение на тумора в околните тъкани около 60% и 9% при тези с далечни разсейки. Характерно за заболяването е регистрирането на случаи със спонтанна туморна регресия на развито заболяване без каквото и да е лечение, но това се случва много рядко. Късни рецидиви могат да се получат и при успешно лекувани болни.

Хирургично лечение. Това е основен метод на лечение. Операцията, при която се отстранява бъбрека заедно с тумора се нарича нефректомия. Тя може да бъде радикална, когато заедно с бъбрека се отстраняват надбъбрека, част от нормалните околни тъкани и лимфните възли. При обикновената нефректомия се отстранява бъбрека, заедно с тумора. В последно време се провеждат клинични проучвания върху възможността да се запази бъбрека в определени случаи, като се отстранява само тумора. Тези операции се наричат органо-съхраняващи и резултатите до момента показват редица техни предимства. През последните години стана възможно операциите върху бъбрека да се извършват с помощта на метод наречен лапароскопия. През малки отвори на коремната кухина се вкарват специални оптични инструменти, с които под оптичен контрол се отстранява бъбрека. Основно предимство на този метод е малката му травматичност и бързото възстановяване на болните.

При тумори на бъбречното легенче хирургичното лечение включва отстраняване на бъбрека заедно с пикочопровода и част от стената на пикочния мехур. Нефректомията е основен метод на лечения и при туморите на Wilms при децата.

Емболизация на бъбречните артерии. При този метод под рентгенов контрол в бъбречната артерия се вкарват специални материали, които предизвикват запушването и преустановяване достъпа на кръв до бъбрека. Методът се прилага преди оперативното лечение, с цел да се намали кървенето по време на оперативното лечение и в случаите, когато не може да се проведе оперативно лечение с цел да се намалят болките и кървенето.

Лъчетерапия. Това лечение най-често се използва за намаляване на болките и кървенето в случаите на напреднало заболяване. Чувствителността на бъбречните тумори към лъчетерапията не е голяма, поради което тя рядко се използва, след операция. Лечението продължава няколко седмици и се повежда в болнична обстановка или амбулаторно. При туморите на Wilms лъчетерапията може да се приложи с успех след проведено оперативно лечение. Страничните явления включват обща отпадналост и уморяемост, кожни промени на мястото на облъчването, гадене и повръщане.

Химиотерапия. Лечебните възможности на химиотерапията при туморите на бъбреците са ограничени и са в границите на 10% повлияване от лечението с използването на различни препарати. Използването на хормонални медикаменти в комбинация с цитостатично лечение не повишава резултатността от лечението.

Имунотерапия или биотерапия. При това лечение се използват различни биологични средства за стимулиране на имунната система за борба с туморното заболяване. В клиничната практика най-широко приложение са намерили до момента имуномодулаторите Interferon аlfa и interleukin-2 (IL-2). Това са субстанции, нормално произвеждани в организма, но за целите на лечението те се произвеждат в лабораторни условия. Приложението на Interferon аlfa при подбрани пациенти (не големи меко тъкани метастази и запазено общо състояние) показва терапевтична ефективност около 15%, но продължителността на ремисиите не е голяма. По добри резултати е показало лечението с IL-2, най-вече по отношение продължителността на ремисията. Комбинирането на Interferon и IL-2 не е показало по-добри резултати от самостоятелното приложение на IL-2. Имунотерапията е използвана в комбинация с химиотерапия, при което отделните резултати показват по-добра ефективност. Обобщавайки, резултатността от приложението на имунотерапията не е голяма, а по-добри резултати могат да се очакват при подбрани болни и при комбинирането й с нови методи или медикаменти. Сериозен проблем, свързан с приложението и на двата препарата, са токсичните прояви от лечението, като по-сериозни са тези с IL-2 и включват обща отпадналост, повишена температура и разтрисане, гадене и повръщане, загуба на апетит, нарушения на бъбречната и чернодробни функции.

Интегративен подход при лечението на рак на бъбрека в нашата практика

Основавайки се на основните принципи на интегративната онкология ние предлагаме на лекуваните от нас болни следния подход

  • Преди всичко болният трябва да разбере, че диагнозата рак не е равнозначна на смърт! След първите емоционални тежки моменти, след като е поставена тази диагноза, изключително важно е болният да не остава сам и да не губи надежда.
  • Добрата психологическа нагласа за борба с тежкото заболяване, сама по себе си е мощен лечебен фактор и изискване, без което не може да се очакват сериозни лечебни резултати и при най-добра лечебна тактика.
  • Ние вярваме, че всеки организъм има сериозни регенеративни възможности, които при подходящо стимулиране и използване могат да променят сериозно хода и изхода от заболяването.
  • Лечението при нас е насочено не към отделните симптоми на заболяването, а към целия организъм и неговата индивидуалност. Насочено е, както към регулиране и подобряване на общото функционално състояние на организма, така и към физиологията на туморната клетка, целящо преустановяване на туморния растеж.
  • Първата стъпка от цялостния лечебен процес е да се преустанови растежа на тумора. След това усилията трябва да се насочат към регресия на тумора и евентуално достигане до стадий, в който той изчезва напълно.
  • Първостепенно внимание при лечението се отделя на повишаване на качеството на живот на болния и използване на природосъобразни методи на лечение.

Преди изготвяне на терапевтичната програма за всеки отделен болен, с помощта на съвременните диагностични методи, ние правим цялостна оценка на функционалното състояние на организма, размера на туморното образувание и стадия на заболяването. Изготвяме диетична програма, основно насочена към елиминиране на животинските мазнини, въглехидрати и токсични фактори от хранително естество и за снабдяване на организма с необходимите му витамини и минерали. Съобразено с вида на туморното заболяване и стила на живот на болния се определят препоръките за отстраняване на рисковите фактори. Отделя се внимание на психологическото състояние на болния и се предприемат мерки за подобряване психо-емоционалното му състояние и отстраняване на стреса. Предпочитани методи са лечение с психотерапия, медитация, упражнения за вътрешен самоконтрол (визуализация), йога упражнения, хипноза, терапия с музика.

Основен и водещ метод в цялостната ни програма е Инсулин потенцираната терапия (ИПТ). Съобразено с хистологичната диагноза и чувствителността на тумора към различни цитостатици се определя подходяща противотуморна комбинация и дозировка (10 пъти по-ниска от тази при стандартната химиотерапия!). Към лечението се добавят и медикаменти и препарати, насочени към подобряване на функцията на отделните органи и системи, отстраняване на токсичните продукти от организма и доставка на жизнено важни витамини и минерали. В интервалите между отделните апликации на ИПТ се дават медикаменти, които подтискат туморната ангиогенеза (способността на тумора да си създава собствена кръвоснабдителна система), средства за подобряващи функциите на черния дроб и стомашно чревния тракт и стимулатори на имунната система.

След завършване на лечението с ИПТ, на болния се изготвя индивидуална програма за подържащо лечение включващо диета, средства за детоксикация, препарати от групата на хранителните добавки и имуностимуланти.

За подсилване на ефекта от лечението на ИПТ използваме и редица други методи като: инфузионна терапия с високи дози Витамин С (30,0 до 60,0 g) и други витамини и минерали, хипертермия, фитотерапия, кислородотерапия, имунотерапия, фотодинамична терапия, магнитотерапия, лазер терапия и др.

В подходящи случаи след постигане намаляване на туморния размер насочваме болните за оперативно лечение за отстраняване на остатъчния тумор.

Литература:

  1. Bukowski RM, Klein EA. Management of adrenal neoplaams in: Comprehensiv textbook of genitourinary oncology, Eds: Vogelzang NJ, Scardino, PT, Shipley EU, Coffey DS. Williams & Wilkins, Baltimore, Meriland, 1996, 125-154.
  2. Bulgarian National Cancer Registri. Cancer Incidence in Bulgaria 2002. Volum XIII. 2005.
  3. Farrel M, Charboneau W, DiMacro D, et al. Radiofrequency ablation of solid renal tumors. Proceedings of 103rd annual meeting of the American Roentgen Ray Society. 2003, Abstract # 263.
  4. Glock SH, Ralph W. deVere White. Primary renal cell carcinoma – An overview in: Current genitourinary cancer surgery, Eds: Crawford ED, Sakti Das. Williams & Wilkins, Baltimore, Meriland, 1997, 27- 37.
  5. Hainsworth, J, Sosmsn J, Spigel D, et al. Phase II trial of bevacizumab and eriotinib in patirnts with metastatic renal carcinoma (RCC). Proceedings from the 40th annual meeting of the American Society of Clinical Oncology. New Orleans, LA. June 2004. Abstract # 4502.
  6. Kedar I, Mermeshtain W, and Ivgi H, Thalidomide reduces serum C-reactive protein and Interleukin-6 and iduces responses to IL-2 in fraction of metaststic renal cell cancer patients who fail IL-2 based therapy. International Journal of cancer. 2004; Advanced publication on line 2/19/04.
  7. Shamash J, Steele J, Wilson P, et al. IPM chemotherapy in cytokine refractory renal cell cancer. British Journal of Cancer. 2003; 88; 1516-1521.
  8. Srinivas S, Guardino AE Randomized trial of high and low dose Thalidomide in metastatic renal cell carcinoma Proc Am Soc Clin Oncol (ASCO Meeting Abstract) 2002 21 : Abstract 2403
Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…