Рак на белия дроб

РАК НА БЕЛИЯ ДРОБ

lung-cancerРакът на белите дробове е най-често срещаният злокачествен тумор при мъжете. Съотношението на заболелите мъже и жени е съответно 6:1. По данни на Българския национален раков регистър за 2002 г., белодробният рак е представен с 19,6% сред мъжете и 4% сред жените. Броят на новорегистрираните случаи е 3572, а общият брой на регистрираните болни в страната е 9080. Починалите болни със заболяването са 3006.

Характерно за заболяването е, че дава твърде рано метастази в останалите органи, поради което хирургичната намеса не винаги е ефективна. Едва един от десет пациента, получили тази диагноза, преживяват следващите пет години.

Преобладаващите случаи на рак на белия дроб попадат в една от двете категории: недребноклетъчен белодробен рак и дребноклетъчен белодробен рак.

Туморите от първата категория са най-често срещаните тумори, обхващайки около 80% от случаите. В тази група влизат: сквамозен карцином, аденокарцином и едроклетъчен карцином. Тези тумори растат и се разпространяват по-бавно, отколкото останалите и се подават по-добре на лечение. Пет годишната преживяемост е под 25%.

Дребноклетъчният белодробен рак е представен в около 20% от всички тумори на белия дроб. В тази група почти винаги влизат активни и пасивни пушачи. Характерно за тези тумори е, че първоначално добре се повлияват от химиотерапия и лъчетерапия. Пет годишната преживяемост е около 5%, а продължителността на живота на нелекуваните болни е 2 до 3 месеца.

Работещите в среда с азбест са изложени на сериозен риск за развитие на тумор на плеврата – Мезотелиома. Този тип тумор възниква късно, след 20 до 40 г. работа в среда с азбест. Прогнозата на заболяването е лоша, близо 70% от заболелите загиват в рамките на една година. Дори и при комбинираното лечение, при този тумор пет годишната преживяемост е 5%.

Предразполагащи (рискови) фактори за развитието на рак на белия дроб:

  • Тютюнопушенето е водещ рисков фактор. Около 85% от болните с рак на белия дроб са пушачи;
  • Токсични фактори от околната среда: азбест, радон, тежки метали (арсен, хром, железен оксид);
  • Работа в среда с петролни продукти и ароматни полициклични хидрокарбонати;
  • Вирусни и бактериални инфекции;
  • Генетична и семейна предизпозиция;
  • Намалена употреба на плодове и зеленчуци и увеличена консумация на червени меса и животински мазнини.

Диагностиката на белодробния рак в ранните стадии е затруднена поради липса на каквито и да е оплаквания. В 5% до 15% от случаите заболяването се открива от направени рентгенови снимки на белия дроб по повод на други заболявания. При наличие на симптоми (отслабване на тегло, изостряне на хронична кашлица, затруднено дишане, дишане с хрипове, отделяне на кървави храчки, болки в гърба) в преобладаващите случаи заболяването е в напреднал стадий. Над 50% от новодиагностицираните случаи се откриват по повод на симптоми на метастазиране на заболяването. За скрининга и ранната диагностика определящо значение имат изследването на храчки, рентгенова графия на бял дроб и компютърна томография.

След откриването на тумора, потвърдено и от хистологичното изследване на биопсичен материал, се пристъпва към допълнителни изследвания за да се определи стадия на заболяването. Точното определяне стадия на заболяването е предпоставка за оптимален избор на лечение. За определяне прогнозата на заболяването и резултата от лечението се използват туморни маркери. В клиничната практика, най-често, при недребноклетъчните тумори се използват туморните маркери СЕА (Карциоембрионален антиген) и СА-125, а при дребноклетъчните тумори CGA и NSE.

Стандартното лечение на белодробния рак включва три основни метода: оперативен, лъчетерапия и химиотерапия. Изборът на лечебни методи зависи от вида на тумора и стадия на заболяването. За подобряване на лечебните резултати се използва комбинираното приложение на тези методи.

Оперативното лечение цели да отстрани в максимална степен наличния тумор. В зависимост от размера, вида и местоположението на тумора и състоянието на болния с операция може да се отстрани тумора заедно с част от белия дроб или целия бял дроб. Само при около 25% от пациентите с дребноклетъчен рак и ограничено заболяване (единичен тумор) и периферно разположение може да се очаква добра резултатност от оперативното лечение. По-добре се подава на оперативно лечение недребноклетъчния белодробен рак особено в ранните стадии. Пет годишната преживяемост при болните с недребноклетъчния белодробен рак, при които е отстранен напълно тумора е 33%.

Лъчетерапия. При този метод основната цел е да се унищожат останали туморни клетки след оперативно лечение. Освен това се прилага и при пациенти, които отказват оперативно лечение, и в случаите с напреднали тумори за намаляване на симптомите от заболяването. В миналото използването на лъчетерапия след оперативно лечение, поради сериозни странични ефекти не е показало подобрение в преживяемостта на лекуваните. С използването на модерни рентгенови технологии през последните години се наблюдава подобрена преживяемост и снижени токсични ефекти от лечението. С оглед намаляване на токсичните ефекти от лъчетерапията в клинични експерименти са използвани редица препарати и хранителни добавки (Vitamin E, Рentoxifylline, Coenzyme Q10, Wobe-Mugos) с добри резултати.

Химиотерапия. При този метод се цели да се унищожат остатъчни туморни клетки след оперативното лечение, да се намали възможността за рецидив на заболяването след операцията и да се удължи преживяемостта на болните. Химиотерапията може да се проведе и преди оперативното лечение, с оглед да се намали размера на тумора и да се подпомогне радикалното му отстраняване. Дребноклетъчният белодробен рак се отличава с по-голяма чувствителност към химиотерапията и лъчетерапията. Обичайно използваните противотуморни медикаменти при химиотерапията на този тип тумори включва препаратите Cisplatin, Carboplatin, Endoxan, Doxorubicin, Etoposid Vincristin. Резултатите след проведена химиотерапия показват повлияване от лечението в 50-70% от напредналите случаи, като 20-30% от тях са с пълно отстраняване на тумора. В началните стадии резултатността от лечението се повишава с 20-30% при комбинирането на химиотерапия с лъчетерапия. (G Rosti и стр. 2006). Въпреки добрите първоначални резултати от приложението на химиотерапията при този тип тумори, то по отношение на продължителността на преживяемост на лекуваните болни не се наблюдава съществен напредък. Клиничните проучвания върху приложението на нови цитостатични медикаменти, като gemcitabine, irinotecan, paclitaxel, до момента не са показали съществени резултати. При едроклетъчните тумори основният метод за лечение е хирургичният. При оперативното лечение, дори и в ранните стадии на заболяването, само при около 50% от болните се постига продължителна преживяемост. При напредналите случаи тя е значително по-малка. Химиотерапията след проведено оперативно лечение има за цел да намали процента на рецидивите в случаите с ранен стадий и да увеличи преживяемостта при напредналите случаи. Най-често използваните противотуморни комбинации включват препаратите Cisplatin, Etoposid, Vincristin, Vinblastin, Carboplatin. През последните години приложение намират и нови препарати, като Gemcitabine, Docetaxel, и Paclitaxel. По данни от множество клинични проучвания следоперативната химиотерапия като цяло подобрява 5 годишната преживяемост с около 5%. Прогрес в резултатността от приложението на химиотерапията при едроклетъчните тумори в ранен стадий бележат две проучвания от 2004 г. – едното от Канада, а другото от САЩ. Канадското проучване сравнява две групи болни – едната лекувани само оперативно, а другата оперативно с последваща химиотерапия с Vinorelbine and Cisplatin. Пет годишната преживяемост на оперираните болни е 54%, докато на тези лекувани с операция и последваща химиотерапия е 69%. В проучването от САЩ е използвана комбинацията от Paclitaxel and Carboplatin след проведено оперативно лечение. Резултатите показват, че за четиригодишен период рискът за смъртен изход от заболяването е 15% при лекуваните с химиотерапия, за разлика от 26% от тези само с оперативно лечение.

Превенция на заболяването. За намаляване риска от развитие на рак на белия дроб препоръчителни са следните мерки:

  • Преустановяване на тютюнопушенето;
  • Отстраняване на вредните фактори от околната среда;
  • Активно лечение на белодробни инфекции;
  • Избягване на употребата на захар и захарни изделия, сол, пушени храни, червени меса, животински мазнини, консервирани храни, туршии, алкохол, кафе;
  • Да се консумира храна бедна на животински мазнини, като соеви продукти, риба и не тлъсто пилешко месо;
  • Да се увеличи консумацията на тъмно оцветени плодове и зеленчуци, особено цитрусови плодове, салати, зеле; домати, спанак, моркови;
  • Да се увеличи приема на течности (2 – 3 литра дневно, изворна вода, чайове и зеленчукови сокове);
  • При пушачи се препоръчва приема на Фолиева киселина, vitamin B12, които регулират и предпазват от патологични промени в бронхиалните клетки;
  • Зеленият чай предпазва от оксидативните промени на цигарения дим, увреждащи ДНК на белодробните клетки;
  • Под лекарски контрол да се взема аспирин регулярно.

Интегративен подход при лечението на рак на белия дроб в нашата практика

Основавайки се на основните принципи на интегративната онкология ние предлагаме на лекуваните от нас болни следния подход.

  • Преди всичко болният трябва да разбере, че диагнозата рак не е равнозначна на смърт! След първите емоционални тежки моменти, след като е поставена тази диагноза, изключително важно е болният да не остава сам и да не губи надежда.
  • Добрата психологическа нагласа за борба с тежкото заболяване, сама по себе си е мощен лечебен фактор и изискване, без което не може да се очакват сериозни лечебни резултати и при най-добра лечебна тактика.
  • Ние вярваме, че всеки организъм има сериозни регенеративни възможности, които при подходящо стимулиране и използване могат да променят сериозно хода и изхода от заболяването.
  • Лечението при нас е насочено не към отделните симптоми на заболяването, а към целия организъм и неговата индивидуалност. Насочено е, както към регулиране и подобряване на общото функционално състояние на организма, така и към физиологията на туморната клетка, целящо преустановяване на туморния растеж.
  • Първата стъпка от цялостния лечебен процес е да се преустанови растежа на тумора. След това усилията трябва да се насочат към регресия на тумора и евентуално достигане до стадий, в който той изчезва напълно.
  • Първостепенно внимание при лечението се отделя на повишаване на качеството на живот на болния и използване на природосъобразни методи на лечение.

Преди изготвяне на терапевтичната програма за всеки отделен болен, с помощта на съвременните диагностични методи, ние правим цялостна оценка на функционалното състояние на организма, размера на туморното образувание и стадия на заболяването. Изготвяме диетична програма, основно насочена към елиминиране на животинските мазнини, въглехидрати и токсични фактори от хранително естество и за снабдяване на организма с необходимите му витамини и минерали. Съобразено с вида на туморното заболяване и стила на живот на болния се определят препоръките за отстраняване на рисковите фактори. Отделя се внимание на психологическото състояние на болния и се предприемат мерки за подобряване психо-емоционалното му състояние и отстраняване на стреса. Предпочитани методи са лечение с психотерапия, медитация, упражнения за вътрешен самоконтрол (визуализация), йога упражнения, хипноза, терапия с музика.

Основен и водещ метод в цялостната ни програма е Инсулин потенцираната терапия (ИПТ). Съобразено с хистологичната диагноза и чувствителността на тумора към различни цитостатици се определя подходяща противотуморна комбинация и дозировка (10 пъти по-ниска от тази при стандартната химиотерапия!). Към лечението се добавят и медикаменти и препарати, насочени към подобряване на функцията на отделните органи и системи, отстраняване на токсичните продукти от организма и доставка на жизнено важни витамини и минерали. В интервалите между отделните апликации на ИПТ се дават медикаменти, които подтискат туморната ангиогенеза (способността на тумора да си създава собствена кръвоснабдителна система), средства за подобряващи функциите на черния дроб и стомашно чревния тракт и стимулатори на имунната система.

След завършване на лечението с ИПТ, на болния се изготвя индивидуална програма за подържащо лечение включващо диета, средства за детоксикация, препарати от групата на хранителните добавки и имуностимуланти.

За подсилване на ефекта от лечението на ИПТ използваме и редица други методи като: инфузионна терапия с високи дози Витамин С (30,0 до 60,0 g) и други витамини и минерали, хипертермия, фитотерапия, кислородотерапия, имунотерапия, фотодинамична терапия, магнитотерапия, лазер терапия и др.

В подходящи случаи след постигане намаляване на туморния размер насочваме болните за оперативно лечение за отстраняване на остатъчния тумор.

Литература:

  1. Alam N, Darling G et al. Postoperative chemotherapy in nonsmall cell lung cancer: A systematic review. Ann Thorac Surg. 2006 May;81(5):1926-36.
  2. ASCO 2004 Annual Meeting: Abstracts 7018 and 7019. Presented June 6, 2004.
  3. Banerjee S, Panda CK et al. Clove (Syzygium aromaticum L.), a potential chemopreventive agent for lung cancer. Carcinogenesis. 2006 Feb 25. [Epub ahead of print]
  4. Biesalski HK, Bueno de MB et al. European consensus statement on lung cancer: Risk factors and prevention. Lung Cancer Panel. CA Cancer J Clin. 1998 May;48(3):167-76.
  5. Bulgarian National Cancer Registri. Cancer Incidence in Bulgaria 2002. Volum XIII. 2005.
  6. Chemotherapy in non-small cell lung cancer: a meta-analysis using updated data on individual patients from 52 randomised clinical trials. Non-small Cell Lung Cancer Collaborative Group. BMJ. 1995;311:899-909.
  7. Chandra V, Allen MS et al. The role of pulmonary resection in small cell lung cancer. Mayo Clin Proc. 2006 May;81(5):619-24.
  8. Eckardt JR, von PJ et al. Open-label, multicenter, randomized, phase III study comparing oral topotecan/cisplatin versus etoposide/cisplatin as treatment for chemotherapy-naive patients with extensive-disease small-cell lung cancer. J Clin Oncol. 2006 May 1;24(13):2044-51.
  9. European Lung Cancer Working Party. [Management of resectable non-small cell lung cancer. Guidelines of clinical practice made by the European Lung Cancer Working Party]. Rev Med Brux. 2006 Jan;27(1):29-38.
  10. Fabricius P, Lange P. Diet and lung cancer. Monaldi Arch Chest Dis. 2003 Jul;59(3):207-11.
  11. Harris RE, Beebe-Donk J et al. Aspirin, ibuprofen, and other non-steroidal anti-inflammatory drugs in cancer prevention: A critical review of non-selective COX-2 blockade (review). Oncol Rep. 2005 Apr;13(4):559-83.
  12. Heimburger DC, Alexander CB et al. Improvement in bronchial squamous metaplasia in smokers treated with folate and vitamin B12. Report of a preliminary randomized, double-blind intervention trial. JAMA. 1988 Mar 11;259(10):1525-30.
  13. Jemal A, Siegel R et al. Cancer statistics, 2006. CA Cancer J Clin. 2006 Mar;56(2):106-30.
  14. Kleinerman RA, Tarone RE et al. Hereditary retinoblastoma and risk of lung cancer. J Natl Cancer Inst. 2000 Dec 20;92(24):2037-9.
  15. Knekt P, Jarvinen R, et al. Role of various carotenoids in lung cancer prevention. J Natl Cancer Inst. 1999 Jan 20;91(2):182-4.
  16. Kolonel LN. Lung cancer: Another consequence of a high-fat diet? J Natl Cancer Inst. 1993 Dec 1;85(23):1886-7.
  17. Miller YE. Pathogenesis of lung cancer: 100 year report. Am J Respir Cell Mol Biol. 2005 Sep;33(3):216-23
  18. Minna JD. Nicotine exposure and bronchial epithelial cell nicotinic acetylcholine receptor expression in the pathogenesis of lung cancer. J Clin Invest. 2003 Jan;111(1):31-3.
  19. Nesbitt JC, Putnam JB Jr et al. Survival in early-stage non-small cell lung cancer. Ann Thorac Surg. 1995 Aug;60(2):466-72.
  20. Raez L, Samuels M et al. Combined modality therapy for limited-disease small cell lung cancer. Curr Treat Options Oncol. 2005 Jan;6(1):69-74.
  21. Rostad H, Naalsund A et al. Small cell lung cancer in Norway: Should more patients have been offered surgical therapy? Eur J Cardiothorac Surg. 2004 Oct;26(4):782-6.
  22. Rosti G, Bvilacqua G, Bidoli P, Portalone L, Santo A, Genestreti G. Small cell lung cancer. Ann Oncol, England; Vol 17 Suppl 2, No (4/13/2006): pp. ii5-ii10
  23. Scagliotti GV, Novello S. Adjuvant therapy in completely resected non-small-cell lung cancer. Curr Oncol Rep. 2003 Jul;5(4):318-25.
  24. Silvano G. New radiation techniques for treatment of locally advanced non-small cell lung cancer (NSCLC). Ann Oncol. 2006 Mar;17 Suppl 2:ii34-ii35.
  25. Toyooka S, Pass HI et al. Aberrant methylation and simian virus 40 tag sequences in malignant mesothelioma. Cancer Res. 2001 Aug 1;61(15):5727-30.
  26. Waddell TK, Shepherd FA. Should aggressive surgery ever be part of the management of small cell lung cancer? Thorac Surg Clin. 2004 May;14(2):271-81.
  27. Winton T, Livingston R et al. Vinorelbine plus cisplatin vs. observation in resected non-small-cell lung cancer. N Engl J Med. 2005 Jun 23;352(25):2589-97.
Книга за ракът

Определение за Интегративна медицина

„Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостния индивид, основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве“.

Ние приемаме и се присъединяваме към тази дефиниция, утвърдена през м. май 2005 година от „Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна медицина“ на САЩ (The Consortium of Academic Health Centers for Integrative Medicine, www.imconsortium.org).

Научете повече за нас…